експорт > пазари


Предлагаме на иранския пазар продукти на фармацевтичната и химическата промишленост, машиностроенето и информационните технологии

Фирми от Клубът на експортьора към сайта exporter.bg коментират неизползвания потенциал за правене на бизнес с Иран след падането на ембаргото

През 2015 г. двустранният търговски оборот запази своите високи нива, като достигна 155.2 млн. USD, от които български износ е за 139.6 млн. USD. срещу внос от Иран за 15.6 млн. USD.

В Техеран, от 6 до 9 март 2016 г., се проведе Българо-ирански бизнес форум. Той се организира в рамките на 18-та сесия на Смесената междуправителствена българо-иранска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, съобщиха от Министерството на икономиката.

„България има потенциал и интерес за нарастване реализацията на продукти на фармацевтиката, химическата промишленост, машиностроителна и електротехническа продукция”, заяви заместник-министърът на икономиката Любен Петров (на снимката) при откриването на форумa. Потенциал има и към продукти и услуги на информационните и комуникационните технологии, както и към селскостопанска продукция, енергетика, екология и туризъм.

Заместник-министър Любен Петров акцентира върху готовността на българската страна да подкрепи всяка конкретна бизнес инициатива, под формата на обмен на бизнес посещения и делегации, провеждане на бизнес форуми и др., като целта е да се насърчат фирмите от двете страни по-добре да опознаят съществуващия потенциал за ръст във взаимната ни търговия.

Има ли благоприятни условия за развитие на този потенциал, коментира инж. Емил Шаранков, изпълнителен директор на ВМВ Метал ООД, който каза пред exporter.bg, че падането на ембаргото върху Иран ще отвори вратите за продуктите на нашата металургия и машиностроене в тази страна.

На същото мнение е и Дочо Стайков, генерален мениджър на “АПС Трейдинг” ООД. Компанията изнася микропринтери в цял свят. Според него „отмяната на ембаргото за тази страна, реално ще стимулира истинския бизнес и експорт към нея".

В рамките на бизнес форума заместник-министър Петров се срещна със зам.-министъра на промишлеността, мините и търговията и председател на Организацията за насърчаване на търговията на Иран Валиоллах Афхами. Двамата се обединиха около становището, че текущите нива на стокообмена между България и Иран не отговарят на потенциала на двете държави и целта е той да достигне 1 млрд. Долара.

Двете правителства трябва да съсредоточат усилия в насърчаването на фирмите за по-активна работа помежду им. Конкретни мерки според заместник-министър Валиоллах Афхами могат да бъдат участия на панаири, отстраняването на евентуални визови проблеми, установяването на директна самолетна линия между България и Иран. В контекста на китайския проект за нов „Път на коприната“ Иран и България вече работят по изграждане на нов транспортен и транзитен коридор, който минава през териториите на Иран, Азербайджан, Армения, Грузия, Черно море и България.

В подкрепа на тази теза е мнението и на кап. Димитър Демиров, управител на Трайдънт Фрейт ООД, който коментира пред exporter.bg, че такива индикации вече има. Иранците проучвали възможността да работят през порт Варна като входна/изходна врата към Югоизточна  Европа.

„Искат да се оттеглят от Солун по обясними причини. Очаквам контейнерните линии да включат в разписанието си иранските портове и така да се получи транспортната съставляваща“, допълни той.

Според Петър Петров, консултант по мениджмънт на Гопет Транс ЕООД, активност се наблюдава по-скоро от иранска страна. „Забелязват се тенденции на усилване на трафика“, казва Петров, но той не може да определи, дали това се дължи изцяло на отпадналите санкции или и на геополитическата ситуация. „По-скоро е комбинация от двете“, коментира той.

Сътрудничество в сектора на инженерните и техническите услуги, както и изграждане на съвместни предприятия между фирми от двете страни, са потенциални възможности, които заместник-министър Валиоллах Афхами сподели, като подчерта, че сътрудничеството с други държави е от особена важност за страната му и поради спада в цените на петрола, което насърчава Иран да развива и изнася други продукти, а не само суров петрол и природен газ.

Според българската статистика за 10 годишен период от 2004 г. до 2014 г. стокообменът между Република България и Ислямска република Иран нараства над 10 пъти от 14.3 млн. USD. на 166.2 млнл USD.

Износът на България се увеличава от 11.9 млн. USD през 2004 г. на 123.9 млн. USD, а вносът от Иран от 2.4 млн. USD за 2004 г. на 42.3 млн. USD през 2014 г.

Ръстът е осезаем, но българската страна счита, че стойностите все още не съответстват на потенциала на двете икономики. През 2015 г. двустранният търговски оборот запази своите високи нива, като достигна 155.2 млн. USD, от които български износ за 139.6 млн. USD и внос от Иран за 15.6 млн. USD.

Структурният анализ за последните години показва, че най-голям дял в износа на България за Иран заемат минералните и химични фосфорни торове, тютюневите изделия и медикаментите, съобщават от Министерство на икономиката.

Коментари на фирми от Клубът на експортьора към сайта exporter.bg:


Дочо Стайков, генерален мениджър на “АПС Трейдинг” ООД:


Отмяната на ембаргото за тази страна, реално ще стимулира истинския бизнес и експорт към нея


"Налагането на ограничения от рода на ембаргото върху една държава е продиктувано от поличитически причини и няма нищо общо с бизнес логиката на отношенията между две страни.

Ние имаме клиент в Иран. Смятам, че отмяната на ембаргото за тази страна, реално ще стимулира истинския бизнес и експорт към нея."

Капитан Димитър Демиров, управител на Трайдънт Фрейт ООД:

Очаквам контейнерните линии да включат в разписанието си иранските портове и така да се получи транспортната съставляваща


„Иран е голям пазар и на него ние, българите, можем да имаме толкова присъствие, колкото умеем да изградим. Очаквам контейнерните линии да включат в разписанието си иранските портове и така да се получи транспортната съставляваща.

Има индикации, че иранците проучват възможността да работят през порт Варна като входна /изходна врата към Югоизточна  Европа. Искат да се оттеглят от Солун по обясними причини.

Според мен тепърва ще се развиват отношенията в двустранен план. Европейският пазар е мечтан от всяка голяма държава, включително и от Иран. Европа също има нужда от стоките и пазарите на Иран. Петролната индустрия дава не само нефт, а и химически продукти като синтетичен каучук, поливинилхлорид, евтини торове и т.н. Иран се нуждае от земеделска продукция като жито, царевица и др.

Има добра основа за обмен на стоки и сътрудничество. Процесът е малко инерционен, скърца, но ще тръгне.

Към края на годината Националното сдружение на българските спедитори (НСБС) би могло да пусне анкета към своите членове по този въпрос и да се изгради становище. Така или иначе спедиторите са в играта при организиране движението на стоките по вноса и износа.“

Петър Петров, консултант по мениджмънт на Гопет Транс ЕООД:


Това, което се наблюдава на пазара, е по-скоро активност от иранска страна


“Това което се наблюдава на пазара е по-скоро активност от иранска страна. Увеличи се броя на иранските камиони към Европа. Това е първата стъпка, обикновено и когато се изчерпа техният капацитет, започват да возят  турски, български и други превозвачи.

Забелязват се тенденции на усилване на трафика, но не мога определено да кажа, дали това се дължи изцяло на отпадналите санкции или и на геополитическата ситуация. По-скоро е комбинация от двете.

Факт е също, че имаме увеличен брой запитвания за транспорти, но те по-скоро са с цел калкулация на цени, а не толкова реален бизнес."

 

Димитър Дженев

Снимка: Божидар Марков

 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер