експорт > пазари


Да изнесеш първите 2500 бутилки за Америка

Красимир Жеков, генерален мениджър на Гулбанис Вайн, пред exporter.bg за това как се прави лозе и качествено вино със собствен капитал

Българският предприемач и двамата му чужди парньори, които работят за Бритиш Петролиум, имат проект да построят винарна с капацитет 1000 тона грозде. Тя трябва да е готова през 2014 година.

Всичко започва съвсем внезапно. През 2006 г., когато Красимир Жеков получава обаждане от Варна. Има клиент, който проявава интерес към два лозови масива в региона на Горна Оряховица.

“Имах агенция за недвижими имоти и ги бях качил в интернет”, обяснява за масивите Жеков. От Варна му водят един германец, който харесва лозето и казва:” Това ще бъде!”

Началото


Така се поставя началото на една прекрасно начинание, както по-късно ще покажат времето и събитията.  През тази 2006 г. Жеков и неговият партньор от Германия създават фирма Гулбанис Вайн. Германецът държи тя да носи името на жена му. Жеков се съгласява. И през октомври 2006 г. започват да изкупуват земя.

Как се купуват 300 дка раздробени на по декар и половина между една дузина наследници? Това само Красимир Жеков си знае. Все пак успяват да придобият 70 % от земята. Другите 30 % взимат под наем под формата на аренда. Но така или иначе вече разполагат със собствени масиви и през 2008 г. засаждат първите 100 декара с лозя.

“Имахме голям шанс. Запознахме се с един много добър специалист – Христо Христов, лека му пръст, който беше работил за изба Хан Крум в Шумен. Той ни свърза с братята Красимир и Валентин Бамбалови, отлични специалисти, които ни станаха консултанти”, спомня си Жеков.

Самият той в тези дни и месеци е под голямо напрежение, защото никога не се е занимавал със земеделие. Преди 10 ноември е бил в търговията, а след 10-ти – в недвижимите имоти. “Никога не съм имал връзка с винарството”, споделя Жеков.

Първите лозя


“Когато насаждахме първите 100 дка лозя, един месец не съм спал от притеснения. Чак когато видяхме първите литорасли и че лозите тръгват, малко се поуспокоих. Защото старите лозари дават едни акъли, братя Бамбалови работят по съвсем нови съвременни методи, а аз се пека между чука и наковалнята”, не крие вълненията си от онези първи крачки във винения бизнес Красимир Жеков.

Спомня си даже как едни 100 дка са ги правили по италиански тертип – още първата година вдигат лозите на първа, втора и трета тел. На 18-я месец брали грозде.

Какви проби да се направят на почвите и какви сортове най-добре виреят тук, е грижа на братя Бамбалови. Затова още първата година засаждат 40 дка Мускато Бианко, Каберне Совиньон, Каберне Фран и 10 дка Сира. И така всяка следваща година след 2008-ма засаждат по 100 дка лозя, за да станат вече 450.

Първа реколта и първи вина


Първата реколта на Гулбанис Вайн е 4 тона от Мускато Бианко. Под контрола на братя Бамбалови бутилират в Старосел 2500 бутилки бяло вино. “Тях ги пратихме в Америка, в Синсинати, където е офисът на нашите партньори. Истината е, че още с тръгването нашите вина имаха пазари. Макар че прохождахме в чужбина, в Англия продавахме на 2 фирми. Разбира се в по-малки количества – по 1-2 палета”,  разказва Красимир Жеков.

Още в самото начало в бизнес плана на Гулбанис Вайн е заложено цялата продукция да заминава навън. Вътрешният пазар въобще не присъства като опция. Впоследствие Жеков променя нещата. “Аз държа да се наложим в България, защото вината ни са хубави. Защо само чужденците да ги пият, а българите не”, пита той и променя първоначалната бизнес идея.

“В Щатите изнасяме на 5 евро бутилката, а в Англия на 4 евро. На българския пазар вината ни са в ценовия сегмент от 7 до 10 лева”, отбелязва предприемачът.

Добре приети в САЩ и Англия


Но защо вината на Гулбанис Вайн се приемат добре и в Америка, и в Англия. Красимир Жеков открехва част от завесата. Брането на гроздето става ръчно, в касетки. В Старосел то се сортира наново. И затова, според Жеков, засега всички са доволни от качеството на вината.

В Англия виното на Гулбанис Вайн минава през 7 независими дегустации. За Сирата, Каберне Совиньона и Каберне Франа, които са отлежавали в дъб, англичаните казват че са уникални. но
не са толкова познати на Острова. Затова едната фирма, която ги продава там, се стреми да ги налага. И засега го прави успешно, защото има верига от ресторанти и кулинарно предаване по една от телевизиите. Другата фирма, която продава добре вината на Гулбанис Вайн, е верига с онлайн магазин.

“И двете фирми в Англия са много коректни, удоволствие е да се работи с тях”, споделя Красимир Жеков.

Бъдещите планове


Какви са бъдещите планове на Гулбанис Вайн? Има проект да построят винарна с капацитет 1000 тона грозде. Тя трябва да е готова през 2014 година. Сега Гулбанис Вайн стигат до 70 000 кг грозде, но се надяват през 2013 г. да наберат около 300 тона. Според Жеков, всичко зависи от пазарите.

“Може и да винифицираме цялото количество, защото целта е да се правят само качествени вина. Затова и лозите не ги натоварваме. При червените вина берем максимум до 600 кг от декар и правим зелена резитба предварително. При белите максимумът е до 800 кг от декар. Братя Бамбалови ни заредиха с много хубави и интересни сортове. От белите имаме Траминер и Шардоне, а от червените – Марселан и Мерло. През 2013 г. ще берем от тях”, разказва с гордост Красимир Жеков.

Не пропуска да отбележи, че досега всичко е направено със собствени средства. И земята, и ТКЗС-то в село Горски Долен Тръмбеш – цели 32 дка земя със сградите, и лозята, всичко е закупено със собствен капитал.

По европейски маниер


Лозето е добре оградено, охранявано и поддържано. Всички, които са дошли да го видят, казват: Такова лозе в България не сме виждали! Няма как да бъде иначе, защото тук се работи по европейски маниер. И двамата съдружници на Красимир Жеков са чужденци и работят за Бритиш Петролиум.

Те искат и в Гулбанис Вайн да се работи като в огромния петролен концерн. Затова всички работници на Жеков са с трудови договори, със застраховки, с летни и зимни облекла и обувки. Всичко е като в една модерна западна компания.

Даже в бизнес плана е заложено, когато винарната заработи и тръгнат пазарите, 10 % от печалбата да отива за почивки на хората по морски и планински курорти, за инфраструктурата на селото и за образоването на местното население.

Един наистина семеен бизнес


В цялото семейство на Красимир Жеков се говори само за лозарство и винарство. Плътно до него е синът му, който движи нещата в офиса. Екипът е много малък, но силно отдаден на каузата.

“В него влизат сина ми, снаха ми, един много добър агроном – госпожата отговаря за лозето и една преводачка. Това е. Вършим абсолютно всичко”, обобщава Жеков и всъщност ни рисува картината на един малък семеен бизнес. Малък, но успешен, защото сме го виждали как работи в Италия, Франция, въобще в развитите държави.

Партньори, които харесват България


Има още нещо, което силно радва българския предприемач. А то е, че неговите партньори  много харесват България. Купили са си земя в Горски Долен Тръмбеш и когато се пенсионират след 2-3 години, искат да си построят тук къщи и тук да изкарат старините си.

Мястото е много живописно. Янтра се вие отдолу, а Еленската река се влива в нея точно до селото. Двамата чужди партьори на Жеков винаги са казвали, че тук всичко им харесва – и природата, и държавата.


Димитър Дженев


Снимка: Божидар Марков








 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер