експорт > пазари


Известен моден предприемач създаде стопанство, в което отглежда билки

Васил Райчев пред exporter.bg за това какво преживява градският човек, когато отиде на село и започне, освен с другия си бизнес, да се занимава и със земеделие

“Предприемачът трябва да открива нови територии”, казва човекът, който бе сред пионерите в търговията с маркови дрехи в България след 10-ти ноември 1989 г.

Г-н Райчев, от света на модата в света на билките. Кое Ви подтикна да отидете на село, да закупите земя и да засадите маточина?

- Когато човек реши да се занимава със земеделие трябва да избере какво най-много му приляга като начин на мислене. Дали нещо по-екзотично и рядко срещано или нещо по-масово.

Колкото по-масово е обаче, толкова по-малко тръпка ти дава. Друго е да постигнеш нещо, което другите не са правили. Все пак, когато човек е предприемач, целта му е да открива нови територии, а не да върви  по вече утъпкани пътеки.

От тази гледна точка билките са много примамливи като предприемачество в земеделието. Най-малкото защото през последните години хората не чакат да се разболеят, а все по-често ги използват превантивно, като профилактика. И това е световна тенденция.

Все повече хора ползват знанията, за да консумират билки и да бъдат здрави, с подсилен имунитет. И все повече от тях успяват да го постигнат.

Допреди 50-100 години всичко се е лекувало само с билки. И сега на село половината от хората го правят, защото такава е традицията и това им е по възможностите. Горе в планината, като кихнеш два пъти и отидеш при лекар, после трябва да намериш аптека. В повечето села тя липсва. Хората знаят, кой разбира от билки и отиват при него. Питат кои от тях да пият и така се лекуват.

Маточината, която съм насадил в моето стопанство в село Лесичево, е една от най-полезните билки. Като цяло тя е нещо екзотично за бизнес, защото добиването на етерично масло от маточина се постига доста трудно. За да извадиш един килограм етерично масло от тази билка е необходим голям обем зелена маса.

Много хора са се опитвали да отглеждат билки и са се отказвали, защото някъде по пътя са бъркали в технологията на отглеждане. Истината е, че ако пропуснеш някой процес, можеш да загубиш всичко, което си инвестирал и планирал в една плантация с билки.

С какво се сблъсква градският човек на село? Какво преживява той, когато от жълтите павета отиде на полето?


- Там времето тече с друго темпо, но ако искаш да се занимаваш със земеделие, трябва да отидеш на село. Защото няма как дистанционно да управляваш нещо, което искаш да се случи.

Отиваш и изведнъж попадаш под ударите на съдбата, които ти е подготвило земеделието в България. Като четеш книги, справочници и интернет, всичко изглежда постижимо. Дори на пръв поглед не е сложно. Но когато стигнеш до самата работа на полето, нещата изглеждат по съвсем различен начин.

Най-малкото, защото хората, които се занимават със земеделие, със селска и полска работа, са много малко на село. Преобладаващо са роми.

Дори като самобитност тези хора са доста по-различни от начина на мислене и от психологията на българина от града. Просто те по съвсем различен начин използват парите си, времето си. Малко от тях завършват средно образование, което вече ги лишава от възможността да мислят по-космополитно за това, какво могат да правят.

На село със земеделска работа се занимават основно жени – от млада до супер преклонна възраст. Те могат да садят, да плевят и да копаят, да берат грозде, ябълки, билки и всичко, за което се сетиш. Те го умеят на думи. Но когато се стигне до това, какво трябва да направят, може да се окаже, че не го правят правилно. Ето защо трябва да си там и да контролираш, какво точно вършат.

Само така можеш да си сигурен, че засаждането на едно поле с билки, което е отговорна работа, ще бъде свършено както трябва. Иначе си изложен на серозен риск да загубиш парите, които си инвестирал. Ето това е едно от сериозните преживявания, с които се сблъсква градският човек на село.

Вероятно засаждането на маточина започва в ранни зори? Още едно нетипично преживяване за градския човек...

- На село работният ден започва с изгрева на слънцето. Колкото по-рано си на полето, толкова по-голяма е вероятността да свършиш повече работа. В летните горещини между 13.00 и 16.00 часа е такъв пек, че е невъзможно да се работи.

Началото на работния ден на село е в 5 - 5.30 часа. Това изисква една необичайна за човек от града организация. Той трябва да стане в 4.30, да си организира хората, да ги натовари на превозното средство и да ги закара на полето.

Но преди да започнем да садим билките, се сблъсках с едни други несгоди. Стопанството се намира в землището на село Лесичево, Пазарджишко. Това е земя, която е пустеела 25 години. Само да я почистим от камъните, сухите дървета, прорасналите капини и шипки ни отне една година.

Положихме изключителни усилия тази земя да стане обработваема, което също си е сблъсък на градския човек с реалността и то какъв.

"Ако искаш да се занимаваш със земеделие, трябва да отидеш на село. Защото няма как дистанционно да управляваш нещо, което искаш да се случи", казва Васил Райчев.

Тъй като нямам собствена техника, използах тази на други хора. Когато някой друг трябва да ти предостави на село платена услуга, това е 50 % гаранция за несвършена работа. Трябва през цялото време да си там и да контролираш какво се случва, така както при засаждането на билките и борбата с плевелите.

Има едно момче, с което си партнираме и помагаме. Първите му думи като ме видя в Лесичево бяха: “Дошъл си да похарчиш едни пари на село, а...” Много хора на село смятат, че когато там дойде човек от града, не е по неговите възможности да се справи със земеделската работа.

Другото бедствие са чиновниците от Фонд “Земеделие”, които следват буквата на закона и не проявяват никакво разбиране към теб в трудна ситуация, в която изпадат повечето начинаещи земеделци по независещи от тях причини.

През първата година бях обявил, че обработвам земята като угар. Трябваше да се спазят определени срокове това да се случи, предвид факта, че земята е пустеела 25 години.

Лятото обаче беше изключително дъждовно. Почти всеки ден валеше и от кал нито техника, нито хора можеха да влязат и да обработвят земята. Дойде обаче внезапна проверка от земеделските чиновници. Констатираха, че не съм обработил земята според техните изисквания. Написаха ми глоба, която е доста сериозна. Лишиха ме от субсидията за годината и за още три години напред.

Питам, защо не проявиха разбиране и не ми дадоха възможност да се поправя при положение, че за първи път се сблъсквам със земеделие? Ти не можеш да работиш земята, когато поискаш, а когато времето ти позволява. Не можеш да вървиш срещу природата.

Но бях санкциониран, което е изключително обидно, при положение, че си
отишъл от града на село да дадеш работа на хората и да им създадеш поминък. Това е един от безбройните абсурди в земеделието в България!

Какъв ще бъде пътят на маточината от полето до пазара?


- Ще продавам не маточината, а етерично масло добито от нея, защото в него като продукт има добавена стойност. Разбира се това ще се случи, ако успея да отгледам по-големи количества зелена маса.

При маточината има много тънкости, коите трябва да знаеш. Има една  специфика, с която малко хора са запознати. А тя е, че първият откос е по-добре да се изхвърли, защото дава три пъти по-малко етерично масло. Не си струва да инвестираш пари в дестилиране, за да получиш три пъти по-нисък добив от единица маса.

Затова се надявам през втория сезон, който е тази година, да отгледам достатъчно количество зелена маса, за да дестилирам от нея етерично масло.

Аз съм малък производител и е най-разумно да ползвам дестилерията на някой друг, а после той да търгува с маслото. То е интересна експортна стока и за него  има голямо търсене на външните пазари.

Моите планове са бавно и внимателно да преценя, какво е правилно да се направи, предвид сложността на работата в земеделието на село. Едно е да слушаш какво ти обещава този, който отглежда разсада, както и онзи, който е писал книги с някакви бизнес модели, които са много далеч от реалността. Защото това е като да караш една кола в идеални условия. Такива не съществуват.

Винаги съм се сещал за един професор от Института по розата в Казанлък, който беше казал, че за да се приземиш в реално време, трябва да си увеличиш разходите два пъти спрямо тези, които си предвидил първоначално и да намалиш очакваните приходи двойно. Ето това е реалността.

Ако трябва да направите сравнение, къде е висшият пилотаж в модата и къде в земеделието, какво бихте казал?

- Модата е много креативна зона. Тя е изкуство. Търговията с мода е комерсиализиране на едно изкуство, което е доста по-интересно, отколкото да търгуваш с обикновени продукти, които нямат визуално и естетическо измерение.

В модата, това което тази година е актуално и модерно, е различно от онова, което е било хит преди 3 или 5 години. Т.е. имаш една постоянно сменяща се обстановка, в която работиш. Това е изключително интересно и разнообразно.

"Независимо дали ще се занимаваш с билки, плодове или зеленчуци и дали ще бъдеш скромен или голям производител, за да си добър в земеделието, трябва да му се посветиш и отдадеш", убеден е Васил Райчев.

Ти трябва да откриеш това, което е интересно, различно и впечатляващо. Модата е нещо, което прави хората щастливи. В земеделието нещата са много по-консервативни. Разбира се и в него има креативност. Трябва да си голям майстор, за да направиш едно хубаво вино.

Това, което смятам, че е интересно в земеделската работа на село е, че си в контакт с природата. Ти влизаш в хармония с нея. Човек по принцип не е създаден да живее в бетон, стъкло и метал.

В хилядите години еволюция човекът е бил по-близо до природата и затова сега има един стремеж в много млади хора, да се върнат към нея. Да правят неща, които се близко до нея.

Друг е въпросът, дали това може да се превърне в бизнес или да остане в категорията хоби. Защото градският човек не е конкурентоспособен в определени земеделски дейности с хората, които са отраснали от деца на село и са били в контакт със земеделието през цялото време на своето съществуване.

Кой от двата бизнеса е по-голямо предизвикателство – модният или земеделието?


- Модният бизнес е нещо, което аз познавам относително добре. В него няма толкова непознати територии за мен. Докато в земеделието можеш постоянно да откриваш нови неща.

Независимо дали ще се занимаваш с билки, плодове или зеленчуци и дали ще бъдеш скромен или голям производител, за да си добър в земеделието, трябва да му се посветиш и отдадеш.

Иначе трябва да го включиш в категорията хоби. Просто да се наслаждаваш на природата и да отглеждаш екологично чисти храни за себе си.

А какво е земеделието за Васил Райчев – по-скоро хоби или по-скоро бизнес?


- Инвестицията, която съм направил, за да създам едно стопанство с билки, не е голяма. По-скоро е един опит да отвориш нова книга, която да четеш и да ти е много интересна. И ако ти харесат първите страници, можеш да я прочетеш цялата. Ако ти се стори скучна, просто я затваряш и приключваш.

Това е един вид предизвикателсто, което всеки, който е решил да се занимава с някаква дейност, трябва да приеме и да види до къде е готов да стигне.

Благодаря за това интервю!

Димитър Дженев

 

 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер