експорт > пазари


Йоран Свенсон: Дългосрочност, ясни правила и ускоряване на реформите във всички сфери, са факторите, които привличат чуждите инвеститори в България

Президентът на Българо-Скандинавската търговска камара пред exporter.bg за търговските взаимоотношения между България и страните от Скандинавския регион, както и за предизвикателствата пред бизнеса

Швеция е най-силният търговски партньор от скандинавските страни. Износът на България за Швеция през 2015 г. е в размер на 297.3 млн.лв. и бележи ръст от 8.9% спрямо 2014 г. Вносът е 317.8 млн.лв.  и също отбелязва ръст от 8.5%.


Визитка

Йоран Свенсон е президент на Българо-Скандинавската търговска камара, почетен консул на Кралство Швеция и ръководител на мисията в София. Живее в България от 1994 г. и работи в сферата на международната спедиция и логистиката. От 2001 г. е собственик и управляващ директор на СторТех ЕООД, фирма за висококачествено оборудване и обслужване на складови помещения. Той е и управляващ директор на Тайм Лайн ЕООД - компанията се занимава с логистични услуги и международна спедиция. Женен е за българка и има едно дете.

Г-н Свенсон, износът на България за скандинавските страни през 2014 г. бележи положителни резултати спрямо 2013 г., износът за Финландия дори отчита впечатляващите 104.4% ръст. Данните за 2015 г. спрямо 2014 г. са малко по-различни. Дания и Швеция отново бележат ръст, но експортът за Финландия отбелязва спад с 20.8%, за Норвегия – с 4.6%. На какво се дължи това?

- Обикноновено това е свързано с конкретни инвестиционни проекти. Например в годината, когато се бележи ръст, има някакъв значителен проект, който променя драстично в посока плюс цифрите. Такива проекти може да са в сферата на телекомуникаците или енергетиката.

Кои са основните групи стоки, които изнасяме за Скандинавския регион?


- Близо 10% от износа на България за Швеция е от слънчоглед. В Швеция слънчогледът не се използва за производство на олио, а основно за храна за птици. Това е един много голям продукт, който се внася в Швеция. Иначе другото са инженерни продукти, които се ползват от много подизпълнители, които имат договори с някои от големите шведски производители.

Много от големите фирми в Швеция нямат директна връзка с производителите в България. Именно затова бизнесът с подизпълнителите е съществен, защото фирмите в Скандинавия вече толкова се разраснаха, че самите техни подизпълнители работят с още такива.

Други стоки, които България изнася за Швеция са от мебелната и текстилна индустрия. Мисля, че страната има много големи възможности в текстилното производство, които не използва. Китай е далече и вече става скъпо, а България има традиции в тази област, има ноу-хау как да направи конкурентен продукт.

Има ли нови ниши, към които могат да се съсредоточат нашите производители, които имат интерес да изнасят продукти  в Скандинавския регион?

- Мисля, че туризмът е ниша, която има потенциал и възможности да се развие. През 2007 г. 126 хил. шведски туристи са посетили България, за съжаление през 2015 г. те са 6 пъти по-малко – само 22 хил. България може да върне тези туристи, особено сега, когато популярните дестинации като Египет и Турция, вече не са толкова атрактивни.

Това е шанс, който не трябва да се изпуска. В Скандинавия е студено, дори лятото понякога е много дъждовно, така че топлите южни страни са предпочитани дестинации. Сигурен съм, че България може да замени традиционните за шведските туристи места като Канарски острови и Испания.

В каква посока трябва да работят българските фирми, за да бъдат конкурентоспособни на международните пазари, на скандинавските конкретно?

- В Скандинавия имаме много големи панаири и изложения, специализирани в съответните области. Това е изключителна възможност за компаниите да се презентират, да се открият една друга и да осъществят контакти. Защото има много фирми, които предлагат качествен продукт, но никой не знае за тях. И тук е ролята на търговските аташета и бизнес организациите, да бъдат по-активни и да инициират повече такива мероприятия, които водят до ползотворни взаимоотношения и рекламират страната.

Търговският стокообмен между България и Швеция през 2014 г. отбелязва ръст от 14% спрямо 2013 г., като достига 300 млн. евро. Преките инвестиции на Швеция в България за периода 1996-2014 г. възлизат на 200 млн. евро. По думите на президента Плевнелиев принос за тази положителна тенденция има именно Скандинавската камара. Швеция ли е най-силният търговски партньор на България от Скандинавските държави?

- Благодаря на президента Плевнелиев за тази оценка, Камарата активно работи за подобряване търговските взаимоотношения на България със страните от Скандинавския регион. Наистина Швеция е най-силният търговски партньор, износът на България за 2015 г. е в размер на 297.3 млн.лв. и бележи ръст от 8.9% спрямо 2014 г. Вносът е 317.8 млн.лв.  и също отбелязва ръст от 8.5%. На второ място е Дания – износът е в размер на 245.5 млн.лв,, а датският внос е 243.5 млн.лв.

Кои са най-големите скандинавски инвеститори у нас?

- Добър пример за голяма инвестиция в България е норвежката фирма Теленор. Ако гледаме в индустрията има две големи шведски фирми. Едната е СКФ България, специализирана в производството на лагери и лагерни компоненти, които осигуряват около 2000 работни места и имат 3 завода в България.

Другата голяма шведска инвестиция е АББ с 4 завода, която също дава работа на около 2 хил. души. Това са глобални компании с голям обем производство, които имат сериозни планове за развитие и са оптимисти по отношение на своя бизнес. Нека не забравяме и финландската AmerSports, която придоби фабриката за производство на ски в Чепеларе.

Стабилност и сигурност ли търсят  чуждите инвеститори в България?

- Дългосрочност, ясни правила и ускоряване на реформите във всички сфери, са факторите, които привличат чуждите инвеститори в България. Те трябва да виждат сигурност и растящ икономически потенциал.

10% корпоративен данък е голям плюс, но не е достатъчен и не е определящ. Сигурен съм, че има много фирми, които са готови да платят още няколко процента отгоре, но да имат стабилност за дългосрочната си инвестиция. Защото инвеститорите правят дългосрочни планове, не за 1-2 години, а за 10- 20 години напред.

Друг важен фактор е колко лесно се намират кадри. Имам много примери за инвеститори, които трудно намират точно тези кадри, от които индустрията има нужда. Трябва да се обърне голямо внимание на университетите и техникумите, които „произвеждат“ именно тези „продукти“, които ще допринесат за повишаване БВП на страната. И когато няма близък диалог между бизнеса и образователната система, включително и научните организации, тогава нещата се усложняват, просто не се получават.

Усилията на България върху развитието на иновациите, новите технологии и науката, ще мотивират  ли високотехнологични скандинавски компании да инвестират у нас?


- Ще се върна отново на тезата, че за да има такива инвестиции тук, е много важно да има симбиоза между бизнеса, работодателските организции, университетите, НПО-та, Министерство на образованието, защото чрез иновациите бизнеса се развива и повишава БВП на страната.

Иновативните решения са ключа към производството на по-висок клас продукти,  които водят съответно до високи заплати и висок стандарт. Затова е важно да се инвестира не само в оборудване, но и в персонал.

В тази връзка какво мислите за дуалното професионално обучение?


- Много добър подход и страхотна възможност за младите хора, които са добри професионалисти в конкретна сфера, а не могат да намерят своята реализация. В Скандинавия дуалното образование е разпространено не само в специализираните техникуми, но и в много други сектори на обществото. Нещо повече. Учениците в гимназиите имат право да работят през лятната ваканция и да получават заплата, разбира се при ограничени права по отношение на сигурността на труда и т.н. Но факт е, че работят и от малки се учат на дисциплина, отговорност и придобиват конкретни умения.

Кризата през 2008 г. се отрази в целия свят, глобалните икономики се свиха и компаниите се адаптираха към новите условия за бизнес. Сега, 8 години по-късно сме изправени пред нови предизвикателства - бежанската криза в Европа, нарастващ тероризъм, все по-агресивна международна среда. Смятате ли, че това може да се отрази на икономическите отношения между България и държавите от Скандинавския регион?

- Ами нека да погледнем Великобритания и желанието й да се отдели от Евросъюза. Това, разбира се, е много краен пример, но нека го анализираме. Какво ще се случи с търговските договори между държавите? Великобритания ще трябва да преразгледа всичките си договори и да подпише нови такива между нея и ЕС, защото тя няма да е вече в съюза.

Това, разбира се, ще се отрази отрицателно на икономическите отношения. Страните от скандинавския регион няма да излизат от ЕС (Норвегия не е в Евросъюза, но има обща граница и търговски отношения със страните-членки), но какво ще се случи, ако решим да затворим границите, за да има по-голям контрол заради бежанците?

Това веднага рефлектира върху логистиката. При сегашните условия на бизнес, много фирми не държат големи количества стока на склад. Предпочитат да ги транспортират при поръчка и какво се случва, ако камионите не минат лесно границата, както досега? Пълен хаос и срив в икономиката.

Държавната власт и институциите чуват ли „гласа“ на бизнеса? Има ли диалог?


- Да, има диалог. Но има и какво да се желае още. Смятам, а и не само аз, че в България можеха да се случат много повече положителни процеси за тези 25 години демокрация и това съответно да рефлектира на чуждите инвестиции. Но трябва да сме оптимисти и да гледаме напред. Важното е да се поставят ясни дългосрочни цели и да се работи върху изграждане на положителен имидж на страната. Ако самите българи гледат на собствената си страна негативно, как ще убедят чуждите инвеститори да инвестират тук.

Камарата е много активна при организирането и инициирането на събития в полза на търговските отношения между България и страните от Скандинавския регион. Разкажете нещо в аванс за предстоящи мероприятия.

- Наскоро имахме среща с община София и с членовете на Камарата. Много интересна и ползотворна среща, за която специално искам да благодаря на г-жа Фандъкова. Запознахме се с бъдещите планове на столичната община и обсъдихме перспективите пред скандинавските компании за осъществяване на бизнес с нея.

Предстоят ни още много подобни срещи, зашото целта на Камарата е да бъде именно тази силна връзка между нашите членове и организациите, чиито решения влияят върху икономическия живот между България и Скандинавия.

Благодаря за това интервю!

Екип на exporter.bg

 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер