експорт > пазари


България е №1 в Европа по брой пчелни семейства, отглеждани по биологичен начин, и в челните места по производство на биологичен мед

Петко Симеонов, председател на Сдружение за биологично пчеларство и член на Българска Асоциация Биопродукти, пред exporter.bg за производството и потреблението на биологичен пчелен мед в България, за проблемите в сектора и възможностите за развитие.

Внос от Китай и Украйна сваля изкупната цена на меда. На вътрешния пазар почти няма разлика в цената на едро между конвенциалния и биологичен мед.

Г-н Симеонов, какви количества био и конвенционален мед се произвеждат в България и кои са най-големите пазари, за които се изнася?

- Годишното производство на мед (общо) е 10-12 хиляди тона, произведения биологичен мед е между 1200 – 1500 тона, като през последните години е сравнително константна величина.

От 2015 г. има огромно увеличение на броя на пчеларите, които преминаха към био производство. Биологичните оператори в момента са от порядъка на 470-500 оператора, отглеждат общо 176 хил. пчелни семейства, които не всички са био. От тях 65 хил. са преминали със сертификат като биологични, останалите са в преход. Но това е стряскаща цифра, защото ние сме на първо място в Европа по брой пчелни семейства.

Италия е на второ място със 120 хил. Това ни нарежда на едно от челните места и по производство на биологичен пчелен мед. Родният мед е с много високо качество и много добри параметри, благодарение на голямото биоразнообразие на медоносна растителност. Най-големият пазар си остава Германия.

Колко пчелни производители има в България?

- Небиологични между 15 и 20 хиляди, точната бройка не е известна, регистрираните пчелни семейства са 850 000.

Каква е разликата между биологичното пчелно производство и нормалното?

- Основното изискване е биологичните пчелини да се намират в екологично чисти райони, т.е. в радиус от 3–3,5 км да няма конвенционално земеделие (насаждения) и индустриални замърсявания, магистрали и т.н.

Освен това единствените ветеринарно-медицински материали, които са разрешени за употреба, са на база органични киселини и етерични масла, т.е. добиваните продукти не са замърсени със синтетични перитроиди и други опасни вещества. Подхранването със захар е напълно забранено.

Кои са най-големите балкански и европейски конкуренти на този пазар?

- За съжаление ние сме все още ориентирани към експорт на суровини. Сериозен конкурент ни е Украйна, те буквално ни сриват. Унгария, Словения и Румъния също са сериозен конкурент.

Кое се продава по-лесно – био или нормалния мед? На каква цена се продава био меда?


- И за двата вида има достатъчно голям пазар, въпреки, че био медът се продава по-добре, когато има сертификат, независимо от по-високата му цена. Има много сериозно търсене на едро. Себестойността на качествения продукт, произведен от истински био производители, е 4 евро за килограм.

Кои са основните проблеми в бранша?


- Основният проблем е липсата на организираност между отделните производители и липсата на коопериране между тях. Също така безбройните пчеларски организации и необходимостта от тяхното съществуване. Това поражда недалновидна политика в сектора, защото реално няма кой да я определя.

Съответно секторът е слаб, не може да си защити добра цена на продукцията, не може да си защити собствените производители от внос от трети страни и от некачествени продукти.

Има много нерегистрирани стопани, особено когато са под 20 пчелни семейства, не виждат смисъл да го правят. Не плащат данъци, продават нерегламентирано продукцията си, по този начи свалят цената на меда и няма контрол върху качеството на този продукт.

Как малките семейни фирми, каквито са повечето био производители в страната, успяват да излязат на външните пазари?


- Ами, трудно. Наистина повечето са малки семейни фирми, под 2% са големите производители. За да излезеш на външните пазари, особено със собствена търговска марка, трябва да имаш ресурс да отговориш на търсенето с големи количества, каквито малките производители не могат да изпълнят.

Това е голям проблем, защото още не сме възприели начина на работа за коопериране, създаване на т.нар. организация на производители, както се работи в цяла Западна Европа.

А какво пречи да се създаде такава организация?

- От една страна има недоверие между производителите. От друга, в България като чуеш кооператив, се сещаш за някогашните ТКЗС-та от преди 25 г.,  а не за икономически субект, който работи за теб.

Организацията на производителите е с чисто търговска и маркетингова цел. Тя подпомага финансово, икономически и търговски дейността на отделните производители, докато браншовата организация определя политиките в сектора, защитава отделните производители пред държавните институции.

Сега в новия програмен период има нагласи за много по-сериозно подпомагане на колективни инвестиции, организации на производители, до този момент все още няма отворена мярка, която да е подпомогнала такъв тип организция, а сме 2016 г.

Има индикативен график, че може би септември месец ще се отвори въпросната мярка 9 за групи и организции на производители и може би ще има по-висок интензитет за колективни инвестиции, който се смъкна на 70%, а първоначално по програмата беше определен на 90%.

С много усилия и активност от страна на Асоциация Биопродукти и Сдружението за биологично пчеларство, успяхме да защитим тези 70%. Тенденцията беше да се изравни с индивидуалните инвестиции и без никакъв приоритет за колективните.

Има сектори, какъвто е и пчеларството в България, които не могат да просъществуват в сегашната икономическа конюнктура без такава организация.

Каква е реалната ситуация в момента?


- Единици са стопаните, които успяват да продават, и то минимални количества, като краен продукт извън България. А българският мед основно се изнася. На вътрешен пазар хората масово купуват от познати пчелари и това задоволява вътрешното потребление.

Реално продажбата на мед в магазините е много слаба, особено пък за биологичен. Друг е въпросът медът, който се продава там колко е български, колко е качестен и т.н. Миналата година „Активни потребители“ направиха едно проучване сред 10 различни марки мед, които се предлагат в големите търговски вериги. Само три от тях отговориха на БДС.

На изложението Пчеломания в Добрич, пчелари изразиха притеснението си, че в страната са били произведени 8 000 тона мед, а са изнесени 14 000 тона, което означава, че има външно производство, обявено за българско. Какви са Вашите наблюдения?


- За съжаление, моите притеснения също са в тази посока. Наистина има внос, който се представя за български и това повлиява изключително негативно на производителите. Накрая всъщност страдат те, защото търговците реализират сравнително добра печалба.

И това се случва, защото няма никакъв контрол. За мен този проблем би могъл да се реши, ако има стабилни браншови организации, защото това им е работата - да следят и да контролират.
Отделно няма политика от страна на Министерство на земеделието за защита на местните производители, било то с мита за земеделски продукти, които се внасят от трети страни или други инструменти.

Основният проблем е китайският мед, който идва буквално без пари на родния пазар. От Украйна също има сериозен внос, имам оферти за 2 евро на кг., докаран до София. И това повлиява на изкупната цена на меда, която от 5,60 лв. стана 4,30-4,60 лв. На вътрешния пазар вече почти няма разлика в цената на едро между конвенциалния и био меда, можеш да си купиш и био мед за 4,60, което е пълен абсурд.

Наскоро имаше протест на пчеларите заради две заповеди на БАБХ за използване на пагубни за пчелите пестициди. Как се отразява употребата им на пчелите и на качеството на продукта?

- Нашата позиция е категорична отмяна на заповедите за разрешение употребата на неоникотиноидни пестициди. Аргумента за разрешаването им беше, че те са за ограничена употреба и в конкретни райони, но тези райони са 24 все пак.

Колкото и минимални да са отровните количества, те се натрупват в кошера и това оказва много негативен ефект върху здравето и имунната система на цялото пчелно семейство. Стига се до смъртни случаи, до нездрави пчелни семейства, по-лабилни са на различни заболявания, не са жизнени и не правят достатъчно добра продукция.

Какво бихте посъветвали един начинаещ био производител на мед? Какви са трите важни стъпки, които трябва да предприеме?

- Ако досега не е имал никакъв опит в областта на пчеларството, да започне с не повече от 5 пчелни семейства, за да провери дали въобще може да се справи. Основният проблем е, че няма работна ръка, трябва да разчита до голяма степен на себе си.

Да си поставя големи цели, но да не бърза в тяхното постигане, защото разочарованията в началото са много големи. И най-важното - да има ясна оценка и анализ на пазара, къде е той и какви са дългосрочните планове.

Затова се започва с малко и през периода на развитие на стопанството, да мисли за пазара и реализацията на продукцията. Това са два паралелни процеса.

Благодаря за това интервю!

Екип на exporter.bg

 

 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер