политика > бизнес среда

Внос от Китай и Украйна сваля изкупната цена на меда

В България има внос на мед, който се представя за български и това повлиява изключително негативно на производителите. За това алармираха преди месец пчелари в Добрич, които изразиха притеснението си, че в страната са били произведени 8 000 тона мед, а са изнесени 14 000 тона.

В интервю за exporter.bg председателят на Сдружението за биологично пчеларство Петко Симеонов потвърди тези притеснения, като заяви, че най-големият проблем е китайският мед, който идва буквално без пари на родния пазар.

От Украйна също има сериозен внос, за 2 евро на кг, докаран до София. И това повлиява на изкупната цена на меда, която от 5,60 лв. стана 4,30-4,60 лв. „На вътрешния пазар вече почти няма разлика в цената на едро между конвенционалния и био меда, можеш да си купиш и био мед за 4,60, което е пълен абсурд“, казва Симеонов.

Според него този проблем би могъл да се реши, ако има стабилни браншови организации, защото именно това им е работата - да следят и да контролират.  Отделно няма политика от страна на Министерство на земеделието и храните за защита на местните производители, било то с мита за земеделски продукти, които се внасят от трети страни или други инструменти. Липсва и организираност между отделните производители и коопериране между тях.

„Всичко това поражда недалновидна политика в сектора, защото реално няма кой да я определя. Съответно секторът е слаб, не може да си защити добра цена на продукцията, не може да си защити собствените производители от внос от трети страни и от некачествени продукти“, казва Петко Симеонов.

И допълва, че за да излезеш на външните пазари, особено със собствена търговска марка, трябва да имаш ресурс да отговориш на търсенето с големи количества, каквито малките производители не могат да изпълнят. И това е другият голям проблем пред бизнеса, според председателя на Сдружението, „защото още не сме възприели начина на работа за коопериране, създаване на т.нар. организация на производители, както се работи в цяла Западна Европа“.

А това, което ни спира да създадем такава организация е, от една страна, недоверието между самите производители, а от друга – недоверието към подобни организации. „Защото в България като чуеш кооператив, се сещаш за някогашните ТКЗС-та от преди 25 г.,  а не за икономически субект, който работи за теб“, казва Симеонов. И уточнява, че организацията на производителите е с чисто търговска и маркетингова цел. Тя подпомага финансово, икономически и търговски дейността на отделните производители, докато браншовата организация определя политиките в сектора и защитава отделните производители пред държавните институции.

„Има сектори, какъвто е и пчеларството в България, които не могат да просъществуват в сегашната икономическа конюнктура без такава организация“, допълва той.

(Цялото интервю с Петко Симеонов четете в сектор Експорт, на страница Пазари)