бизнес > лица от бизнеса


Кирил Вътев: Ако ние не отстояваме националното си достойнство, никакви закони няма да ни помогнат

Собственикът на месопреработвателното предприятие „Тандем“ Кирил Вътев пред exporter.bg за бизнес климата в България, за правилата в бизнеса и предизвикателствата пред него

„Марката „Тандем“ се ползва с най-високо потребителско доверие. Това е най-важното за мен и винаги за това съм се борил. Най-ценното нещо в живота е доверието. Защото от недоверие можем да се разболеем. Когато има доверие, се работи с лекота“, казва Кирил Вътев.

Г-н Вътев, наскоро излезе годишното проучване на Германо-Българската индустриално търговска камара за бизнес средата в България. 57% от фирмите оценяват икономическата ситуация като задоволителна, 53% от тях смятат, че бизнесът им ще се развие в положителна посока. Каква в Вашата оценка за бизнес средата в България?

- Мисля, че вече стана банално да повтаряме, че най-големият проблем на бизнес средата в България, е нейната непредвидимост, вследствие на честите нормативни промени. За да бъде човек уверен и спокоен в бизнеса, трябва да може да планира дългосрочно - при нас това е невъзможно. На мен не ми е ясно кои са националните приоритети на страната. Парламентът основно се занимава със себе си, не с икономиката. И тя върви на автопилот.

Ние сме единствената страна, която не си отработи отношенията с големите пазарни играчи, остави ги да правят каквото си поискат. Никъде по света не е  така. Бизнес средата се определя от правила, но те трябва да важат еднакво за всички. У нас средата е партийно обвързана, бизнесът е две генерални категории – създаден и самосъздал се.

Как се оцелява в такава среда?

- Трудно. Спомням си, че в първите години на демокрацията, ни се казваше: „Капитализмът е свободна конкуренция, излизайте на пазара и се състезавайте“. Добре, ние се състезаваме. Години наред се борим да има закон за браншовите организации, които да разтоварят държавата от някои отговорности по контрола и да поемат самоконтрола в своите браншове. Защото самоконтролът е много по-силен от всеки държавен такъв. Този модел работи в много страни. Само при нас, не.

Кирил Вътев: "Искам да попитам, може ли някой да ми посочи един български износител, който е изнесъл стока за ЕС, на която някъде ще й сложат стикер на западен език. Не било изгодно за чуждите производители. Ние сме загрижени повече за тях, отколкото да си защитим родното производство."

В момента браншовите организации представляват самодейни формирования на наивни ентусиасти. От 92-ра насам има много законопроекти, но нито един не е влязъл в пленарна зала.

В един дори имаше предложение правата и задълженията на организациите да бъдат сведени до това, да дават статистика за състоянието на пазара, сякаш нямаме НСИ. И ред подобни безумия, за да се заобиколят работещи решения.

Кои са основните предизвикателства пред бизнеса във Вашия сектор?

- В момента всички се борим за оцеляване. Фирмите от малкия и среден бизнес, какъвто е нашият, са се научили да бъдат гъвкави и ежедневно да оцеляват в нестандартни ситуации. Аз казвам това, което мисля и чувствам, и много хора ме упрекват, че съм песимист. Аз лично се определям като реалист.

Потреблението се свива и за съжаление тази тенденция от 2010 г. насам, се запазва. Много стойностни и качествени хора не видяха перспективи за себе си тук и напуснаха страната. В момента има жесток дефицит на кадри.

Вие как управлявате тези процеси?


- При нас хората на мениджърски позиции са израснали в тази фирма, тук е бил първият им работен ден след университета, тук са се изградили като професионалисти. И това са най-лоялните ни хора. Нещо повече. Те са емоционално обвързани с компанията, защото тяхното развитие е част от развитието на фирмата.

Как приключи финансовата 2015 г. за Тандем и какви са очакванията Ви за 2016 г.?


- Приключихме 2015 г. с приемлив резултат, но ми е трудно да се ангажирам с прогнози. За да върви един бизнес успешно, трябва да имаш ясни очаквания за средата, в която се случва. Да имаш ясна прогноза за резултатите и много прецизен план за стъпките, които да извървиш до целта. У нас основно се говори за усвояване на европейските фондове, а защо не се говори кой сектор каква добавена стойност генерира? Колко е БВП на глава от населението? 30-те години на миналия век България е била на първо място в Европа по БВП на глава от населението, искам да видя къде стоим сега?

Колко продукта включва портфолиото на компанията и кои са най-продаваните сегменти?

- Около 180-200 артикула, но те не са постоянно число. Най-добри пазарни резултати показват шунките и деликатесите. Кренвиршите също продължават да бъдат търсен и желан продукт.

Какъв е пазарният дял на фирмата?


- По всички справки ние сме с най-голям дял във високия сегмент. За 23 години изследванията показват, че нашата марка се ползва с най-високо потребителско доверие. Това е най-важното за мен и винаги за това съм се борил. Най-ценното нещо в живота е доверието. Защото от недоверие можем да се разболеем. Когато има доверие, се работи с лекота.

Факт е доминацията на големите търговски вериги над производителите. Кои са успешните инструменти за оцеляването на дребните производители? Ще успеят ли да се преборят с вносните продукти на големите чуждестранни компании, които преобладават на пазара?


- Вносните продукти все още не преобладават, но имат възходящ тренд. Сега по новия закон за храните се обсъжда да има ли стикери, и то само за чуждите продукти, или да няма. Искам да попитам, може ли някой да ми посочи един български износител, който е изнесъл стока за ЕС, на която някъде ще й сложат стикер на западен език. Не било изгодно за чуждите производители. Ние сме загрижени повече за тях, отколкото да си защитим родното производство. Нямаме ли национално достойнство да кажем, че в България всичко се продава на български език. Омръзнало ми е да слушам, че преди да дойдат чуждите инвеститори, в страната ни не е имало нищо. Пълен абсурд. Но ние позволяваме да ни говорят така, защото българинът е много раболепен.

Цената ли е определящият фактор за избор на продукт?

- Зависи от културата и финансовите възможности на потребителя. Има осъзнат избор на ниска цена, поради ниска покупателна способност. В същото време има и хора, които не се интересуват от цената и търсят само висококачествени продукти. Аз искам да работя за хора с висока потребителска култура.

Каква е реалната картина на пазара? Има ли потребление на стоки във високия ценови сегмент?

- Има и моите наблюдения показват, че хората с високи финансови възможности приоритетно предпочитат вносните италиански и френски продукти. Те се ползват с най-високо доверие, без да превъзхождат нашите по качество.

"За 23 години изследванията показват, че нашата марка се ползва с най-високо потребителско доверие. Това е най-важното за мен и винаги за това съм се борил. Най-ценното нещо в живота е доверието. Защото от недоверие можем да се разболеем. Когато има доверие, се работи с лекота", убеден е Кирил Вътев.

Но ние нямаме доверие на собственото си производство и това е голям проблем. Масово по всички медийни канали родните продукти се отричат и биват безобразно критикувани. Не съм чул за друга страна с подобна анти нагласа спрямо себе си.

В тази връзка Вие покрихте изискванията за био производство. В световен мащаб потреблението и производството на био продукти расте. Българинът узрял ли е за био продукти, предвид високата им себестойност?

- Има един доста скромен сегмент, в който се търси био и който е изцяло ориентиран към подобни продукти. Не знам в каква степен това е функция от ясната представа какво е био продукт и разликата му с конвенционалния. Или по-скоро е резултат от масовата орторексия, появила се в резултат на некомпетентно, недостоверно и безотговорно хулене на българското производство. В момента етикетите дават много точна и ясна информация за стоката, но масово хората смятат, че Е-тата са консерванти и че са вредни.

Новият закон за храните ще доведе ли до по-висока сигурност и доверие на потребителя за храните, които консумира?

- Ако ние не отстояваме  националното си достойнство, никакви закони няма да ни помогнат. Защото законът както и да е написан, важно е после как ще се прилага. Ще има ли отново мои и твои хора или правилата ще важат за всички.

Във Вашия бизнес има ли фирми, които работят в сивия сектор на икономиката?

- В нашата сфера фирмите, които присъстват масово в търговските вериги, нямат шанс да бъдат в сивия сектор. Едно от най-големите предимства на търговските вериги е, че там не можеш да присъстваш на черно.

Наложихте бранда Тандем и в Чикаго. Създаването на Тандем-USA е голям успех и въпреки, че нямате финансово участие в компанията, подкрепяте по всякакъв начин брат си в това начинание. Лесно ли се налага нова марка на разработен и наситен с конкуренция многомилионен американски пазар?

- Всички българи в Чикаго познават бранда Тандем и си го искаха. Интересното е, че за предприятието в България, което беше първото, построено по европейски стандарти, чакахме три месеца да получим разрешение за 72-часова проба. В Америка получихме разрешение за работа за 5 часа. Просто там културата на общинската и държавна администрация е точно противоположна на българската. Тук никой не мисли рационално, че това е производство и всеки забавен ден  е губене на ценно време.

Наскоро направих проект за едно малко разширение, наистина малко, месеци наред обиколки между институциите, за да получа едно становище. Е, как да планираш и как да напредваш? Промените, които се мислят, сякаш се правят за да се задуши всичко, което има работещи решения. Така ми изглежда и много ми се иска да не съм прав.

(Кои са продуктите, които изграждат имиджа на страната ни по света, според Кирил Вътев, и какви са пречките пред експорта на месни продукти, четете в следващ материал)

Екип на exporter.bg


Снимки и видео: Божидар Марков

 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер