експорт > пазари


Има тенденция за нарастване дела на стоките с висока добавена стойност в българския експорт

Сергей Цветарски, председател на Националния статистически институт, пред exporter.bg за тенденциите в българския износ през 2015 г. и  очакванията за 2016 г.

„Най-голям дял в структурата на износа на стоки през 2015 г. имат продуктите от индустриалните сектори“, отбелязва Сергей Цветарски.


Г-н Цветарски, бихте ли коментирали данните от експорта на България за 2015. Кое в тях най-силно Ви впечатли?

- 2015 г. беше сравнително успешна година за българския експорт. По предварителни данни общия износ се увеличава с 5.2 на сто спрямо предходната година като достига 45.5 млрд. лв. в сравнение с 2014 г.

В преобладаващата част от месеците на годината се наблюдаваше ръст на стойностния обем на износа. Тези от тях, в които имаше спад, бяха изключение. Това са август, септември и ноември 2015 г. Наѝ-голям е ръстът на износа през месец март – 23.5 на сто. По-сериозен спад беше отчетен през месец септември – 4 %.

Какво показват резултатите от българския износ към държавите от Европейския съюз и към тези извън него? Ако съпоставим приходите за 2015 г. с тези от 2014 -та, има ли пазари, които излизат на по-преден план? В същото време на кои външни пазари беежим отстъпление в износа?


- През 2015 г. износът на България за страните от ЕС се увеличава и то сериозно със 7.9 на сто спрямо предишната година. Достига 29 млрд. лв.

Основните търговски партньори на България са добре познати. Това са главно Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 69 на сто от износа за държавите членки на ЕС.

Тенденцията в структурата на износа да се увеличава относителния дял на експорта към страните от ЕС се запази и през 2015 г. От 62.3 от общия износ през 2014 г. делът на изнасяните за държавите членки на ЕС стоки нараства на 63.9 на сто през 2015 г. Това нарастване е за сметка на износа към страни извън ЕС – дестинация трети страни.

Месечните данни за 2015 г. показват, че в износа към държавите членки на ЕС, с изключение на юли, през всички останали месеци имаме ръст в сравнение със същите месеци на 2014 г. И по-голям той е през първото полугодие на 2015 г.

Спад е регистриран за няколко страни членки на ЕС - Ирландия, Финландия, Португалия, Естония и Латвия. Трябва да отбележим, че това са предимно страни, които не са най-важните ни търговски партньори, с изключение на Белгия.

Към кои нови външни пазари българските фирми все по-трайно се насочват?

- От държавите членки на ЕС водещи по ръст на износа за 2015 г. са предимно страни с по-малки икономики като Люксембург, Кипър, Словения, Малта и Чешката република. Трайна тенденция на ръст се забелязва през последните 5-6 години за Италия, Литва, Нидерландия, Обединеното Кралство, Полша и Чешката република.

От страните извън рамките на ЕС с нарастващ износ за последните 5 години се откроява Египет, при която държава увеличението на стойностния обем на износа е над 2 пъти и тя е на седмо място сред страните извън ЕС през 2015 г.

Също така почти двойна като ръст е левовата равностойност на стоките изнесени за Индонезия, която наред с Израел е от държавите с голям относителен дял и увеличаващ се износ от 2012 г. насам.

Трябва да се отбележи и традиционното нарастване на стойността на износа за Япония през 2015 г. Този ръст е 41.7 на сто в сравнение с 2014 г.

Как турболенцията ембарго-контраембарго през 2015 г. повлия на експортния бизнес и на кои външни пазари българските фирми най-осезателно усетиха тези геополитически сътресения?


- Тези събития бяха свързани най-вече с Руската федерация и съвсем нормално е това да се отрази върху нашия износ към трети страни. Относителния дял на износа за Руската федерация варира от 2.4 до 2.8 на сто от общия износ на стоки от България, но през 2015 г. той спадна до 1.7 на сто.

"Тенденцията в структурата на износа да се увеличава относителния дял на експорта към страните от ЕС се запази и през 2015 г. От 62.3 от общия износ през 2014 г. делът на изнасяните за държавите членки на ЕС стоки нараства на 63.9 на сто през 2015 г. Това нарастване е за сметка на износа към страни извън ЕС – дестинация трети страни", казва Сергей Цветарски.

През периода 2011-2014 г. левовата равностойност на изнасяните за Руската федерация стоки надхвърли 1 млрд. лева, но през 2015 г. този обем спадна почти с една четвърт до 775 млн. лева.

Проследявайки измененията във вноса от тази страна партньор се наблюдава отрицателен ръст през последните 3 години като през 2015 г. стойността на вноса спада с около 20 % до 6 млрд. лева.

Как се разпределят процентите в износа за 2015 г. от трите основни сектора – индустрия, селско стопанство и услуги. В кой от тях се наблюдава най-висок ръст на приходите от експорт през 2015 г. спрямо 2014 г.?


- Традиционно най-голям дял в структурата на износа на стоки имат продуктите от индустриалните сектори. През 2015 г. делът им нараства до 91.7 на сто в сравнение с 2014 г. Относителният дял на продуктите на селско, горско и рибно стопанство намалява с 1 пункт и е в размер от 7.4 на сто от износа на стоки през 2015 г.

Делът на продуктите от сектора на услугите е незначителен, в сравнение с останалите, въпреки че нараства от 0.5 на сто до 0.7 на сто. В сравнение с 2014 г. те бележат най-голям ръст през 2015 г. Стойността на износа на продуктите от сектор услуги по създаване и разпространение на информация и творчески продукти, както и на далекосъобщителни услуги нараства с 59.3 на сто, на тези от сектор търговски услуги по продажба и ремонт на автомобили и мотоциклети - с 26.6 на сто.

Стойността на износа на продукти от сектор професионални услуги и научни изследвания нараства с 457.7 %, но всъщност това се дължи на твърде ниската стойност, която се използва за сравнение през 2014 г.

От продуктите на индустрията най-голям ръст в износа през 2015 г. в сравнение с предходната година се наблюдава в сектор електрическа енергия, газообразни горива, топлинна енергия – общо 36.4 на сто.

Стойността на износа на продуктите на преработващата промишленост нараства с 6 %, а на продуктите на добивната промишленост с 2.6 на сто.

При кои експортни стоки се забелзява най-голям ръст на приходите от продажби през 2015 г. спрямо предходната 2014-та?


- Тук можем да говорим не за отделни стоки, а за групи стоки, които са групирани на ниво осемзначен код. И сред тези групи най-голямо увеличение в абсолютна левова равностойност има износът на електрическа енергия с 282.9 млн. лв., на комплекти проводници за запалителни свещи и други комплекти и проводници от видовете използвани в транспортните средства - със 153 млн. лв., както и на пшеница и смес от пшеница и ръж различни от тези за посев с изключение на твърдата пшеница – със 114 млн. лв.

Броят на тези групи стоки, при които стойността на износа през 2015 г. се увеличава с над 10 млн. лв., е 125. От тях челно място заема групата стоки вина - ябълково вино и крушево вино, непенливо, в съдове с вместимост непревишаваща 2 литра. Но на тези стоки стойността на износа през 2014 г. е била много малка, което всъщност води и до това по-високо съотношение.

Над 120 пъти е нараснала стойността на износа при групата стоки газьол, съдържащ биодизел, с тегловно съдържание на сяра непревишаващо 1 промил процента, на тежки масла, различни от леките и средни масла.

Има и други групи стоки, при които увеличението е над 30 пъти и такива са например монитори без вграден приемателен телевизионен апарат, с изключение на тези с електронно лъчева тръба, на тези от видовете изключително или главно предназначени за автоматичните машини за обработка на информация. Тук влизат още групата сглобяеми строителни елементи от цимент, бетон и изкуствен камък и групата възстановена кожа на базата на кожа и кожени влакна на плочи, листове или ленти, дори навити на рула.

Каква е тенденцията – все по-голям експорт на продукти с висока добавена стойност или доминация на износа на суровини и на продукти на суровинна основа?


- Всички желаем да нараства дела на стоките с висока добавена стойност. И всъщност такава е в общи линии тенденцията, която се получава през последните години, включително и през 2015 г.

"От страните извън рамките на ЕС с нарастващ износ за последните 5 години се откроява Египет, при която държава увеличението на стойностния обем на износа е над 2 пъти и тя е на седмо място сред страните извън ЕС през 2015 г. Трябва да се отбележи и традиционното нарастване на стойността на износа за Япония през 2015 г. Този ръст е 41.7 на сто в сравнение с 2014 г.", посочва председателят на Националния статистически институт.

Това се доказва от факта, че над 1/3 от износа се пада на категориите в сектор промишлени доставки. През последните години нараства относителния дял на раздел преработени промишлени доставки, който достига 31 % от износа на стоки през 2015 г.

Вторият по големина сектор от широките икономически категории е на потребителските стоки като дела му нараства непрестанно от 2011 г. насам. 

От тези стоки полудълготрайните формират 8.5 от износа, недълготрайните 6.7 на сто, а дълготрайните 2.5 на сто или общо около 17.7 на сто от всички стоки.

Наблюдава се също така тенденция на нарастване на относителния дял на износа на инвестиционни стоки (с изключение на транспортно оборудване) и части и принадлежности за тях - от 11.8 на сто през 2010 г. на 15.4 на сто през 2015 г.

Храните и напитките, които са част от износа, представляват 12.5 на сто от експорта на страната ни, като делът на преработените от тях е 6.2 на сто, а на суровините 6.1 на сто.

И разбира се трябва да отбележим традиционно високия дял на преработените горива и смазочни материали. Той пък намалява с 4 пункта в сравнение с 2010 г. като съставлява 9 % от износа за 2015 г.

Какъв процент от износа на България се формира от малките и средни фирми?


. Това е изключително важен въпрос, който да се надавяме, че в бъдеще ще води до положителни отговори за дейността на малките и средни фирми. Тук трябва да уточним, че разполагаме с данни за 2013 г. и това се дължи на необходимата допълнителна информация, която ние събираме периодично за т.н. демография на предприятията, за да можем да откроим малките, средните и големите фирми.

Предприятията със заети лица от 0 до 9 служители съставляват 10.1% от износа на България за 2013 г., което бележи ръст в сравнение с предходната година с 3.2 на сто.

Следващата група са малки предприятия от 10 до 49 души заети с относителен дял 15.4 на сто, която също е с ръст с около 11.1 на сто.

Третата група предприятия в интервал от 50 до 249 лица увеличават стойността на износа си с 12.1 на сто в сравнение с предходната 2012 г. И те формират 19.9 от този поток търговия.

"През миналата година ние осъществихме реформа в регионалната си структура и тази реформа даде много добри резултати. В момента подготвяме подобна реорганизация в Централното управление, която да съответства на фазите на развитие в Европа", разкрива Сергей Цветарски.

Сумарната стойност на тези три групи, т.е. фирми, в които са заети под 250 човека, съставлява 45.4 на сто от износа на България през 2013 г. Останалите 54.6 % са за най-големите фирми у нас.

Вашите очаквания за 2016 г. Очаквате ли да се запази тенденцията за ръст в експорта, в кои сектори и на кои пазари?

- Глобалната конюнктура, разбира се, влияе много силно върху експортните потоци. Ние разполагаме с предварителни данни до месец април 2016 г. И спрямо тях общия износ на стоки намалява с около 3 % в сравнение с същия период на 2015 г., което е леко негативна тенденция.

В същото време износът на стоки за страните от ЕС,  които са ни основния партньор, нараства с 3.3 % за сметка на износа към трети страни, който намалява с 13.8 на сто.

При износа на български стоки за ЕС, разпределени според Стандартната външнотърговска класификация през 2015 г., в сравнение с 2014 г., най-голям е ръстът в секторите химични вещества и продукти – 22.5 на сто, и машини, оборудване и превозни средства – 12.5 на сто. Това всъщност са стоки, които имат висока добавена стойност т.е. това е добър признак.

И ако стъпим на данните от първите 3 месеца на годината, очакванията са тенденцията за ръст в износа към страните членки на ЕС в тези сектори да се запази през 2016 г.

Кои са най-важните стъпки, които ще бележат дейността на Националния статистически институт през 2016.?


- Най-важна е реализацията на заложеното в нашата визия за близките години. Стъпките, за които ме питате, са свързани с подобряване на качеството на статистическата информация. И разбира се осигуряване на съответния капацитет за постигането на тази задача.

В тази връзка ние работим по усъвършенстване на нашите информационни системи, за да предложим по-добри услуги на нашите потребители и в същото време да събираме по по-лек начин данните от нашите респонденти, т.е. да намаляваме тяхната натовареност, когато се отчитат пред нас. Като успоредно с това гарантираме високо качество на произвеждания от нас статистически продукт.

Затова ние предприемаме действия по изграждане на нови информационни системи, една от които е информационна система Макроикономическа статистика. През тази година се изпълнява този проект. В същото време  работим и по осигуряване на информационна система за наблюдение на усвояването на средствата по оперативните програми от европейските фондове. В тази връзка имаме това задължение да верифицираме  качеството на информацията, която се получава по тези програми. В момента подготвяме процедура по Закона за обществените поръчки за такъв проект, който смятаме да реализираме през 2017 г.

В личен план, като ръководител на такава голяма и важна институция, каква цел сте си поставили за 2016 г.?


- Позицията, която заемам, не ми позволява да си поставям лични цели. Но бих бил доволен в личен план, ако ние през тази година успеем да подобрим организацията на работата си в Централното управление. Знаете, че през миналата година ние осъществихме реформа в регионалната си структура и тази реформа даде много добри резултати. В момента подготвяме подобна реорганизация в Централното управление, която да съответства на фазите на развитие в Европа.

Това е една голяма тема за цялата европейска статистическа система. Работи се не само в европейски, но и в световен мащаб за модернизацията на статистическата дейност на национално и наднационално ниво. И ние се надяваме да постигнем една такава по-модерна организация. Ако се случи в рамките на тази година, аз ще бъда в личен план доволен.

Благодаря за интервюто!



Димитър Дженев


Снимки и видео: Божидар Марков


 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер