Банер

финанси > европейски пари


Петко Симеонов: Най-добрият контрол би дошъл от самия сектор - с работещи браншови организации

В края ма март 2017 г. биопроизводителите излязоха на протест срещу заповедта на служебния министър на земеделието Христо Бозуков за спиране приема на заявления по мерки 10 и 11 от програмата за развитие на селските райони - за агроекология и климат и биологично производство.

За развитието на проблема и очакванията на биопроизводителите от новото ръководство на МЗ, exporter.bg разговаря с Петко Симеонов, член на Българска Асоциация „Биопродукти“ и председател на Асоциацията за биологично пчеларство.


Г-н Симеонов, отменена ли бе заповедта на служебния министър на земеделието за спиране на приема на заявления по схемата за биологично производство и с днешна дата удовлетвориха ли се исканията на биопроизводителите?

- В крайна сметка тази заповед се измени и до голяма степен се приеха нашите искания. В момента е разрешен приемът по мерки 10 и 11, но по мярка 11 се ограничава само за биологично сертифицирани оператори, т.е. трябва да са минали преходния период, за да могат да подадат заявление за подпомагане. Това беше и едно от основните ни искания. Категорични сме, че по този начин се ощетяват хора, които вече са се занимавали с биологично земеделие дълги години, инвестирали са средства и с първата заповед бяха тотално дискриминирани. Говорим за бенефициенти по мярка  214 от стария програмен период, които тази година приключват своите предишни ангажименти и сега трябва, или да поемат нови, или да продължат да се занимават с биологично земеделие, но без да получават компесаторното плащане. Става въпрос за не много голям брой бенефициенти, както и за не толкова голям бюджет. Смятам, че за тези хора ресурс може и трябва да бъде осигурен.

В крайна сметка, след последните изменения тези производители ще могат да поемат нови ангажименти, но за съжаление с условие – че няма да получат плащания, ако не бъде осигурен бюджет за тях. Т.е. отново има риск те да не бъдат подпомогнати.

Мотивът на министъра бе, че средствата по мерките вече са изчерпани. Но според Десислава Танева по някои от направленията по схемите бюджет има и не се налага цялостното спиране на кандидатстването. Къде е истината?

- Ние изискахме информация, но не мисля, че и към момента фонд „Земеделие“ има ясна информация колко средства са ангажирани. Защото не става въпрос за средства, които са изхарчени, а за средства, които са ангажирани за бъдещ период, защото това е формата на плащането. Бенефициентът поема ангажимент, че ще отглежда био зеленчуци и получава подпомагане за следващите 5 години, т.е. за него се ангажира бюджет. И тук говорим, че на база подадените до момента заявления, ангажираният бюджет надхвърлял общия на мярката.

Става въпрос за малко над 102 млн. евро, които трябва да се усвоят до 2020 г., а само за първите 2-3 г. тези средства вече са изчерпани. Как е възможно това?

- Истината е, че има сериозен проблем с увеличаване обема на площите за биологично земеделие, които са подпомагани. Отделно има проблем и с бенефициенти, които не произвеждат биологична продукция, а само източват програмата неправомерно.

Според Вас има ли злоупотреби или това е нормален процес, провокиран от прекалено големия интерес? Всъщност на какво се дължи този голям интерес към мерките за биопроизводство?

- Миналата година се получи едно изкривяване на интереса към мярката, за което и ние, от Асоциацията, имаме известна отговорност. В критериите за оценка на проектите по ПРСР и инвестиционните проекти по 4.1 и 4.2, но основно по 4.1., където има най-голям интерес в сектора, се заложи критерий Биологично земеделие, т.е. ако практикуваш био земеделие получаваш повече точки. Ние направихме това предложение с идеята да стимулираме биопроизводителите, но реално не отчетохме наличието на толкова много порочни практики в сектора.

Критерият определя, че ако практикуваш био земеделие взимаш повече точки, т.е имаш договор със сертифицираща контролираща организация, а никой не ти търсеше тогава дали имаш издаден вече сертификат, дали си планирал преходния период. И заради този критерий масово консултантите започнаха да съветват земеделците да практикуват био производство, за да вземат повече кредит точки. Така се създаде един изкуствен бум на био земеделие. На хора, не които вярват в него и които искат да се занимават с това, а хора, които очакват да вземат повече точки, защото за сключили договори със сертифициращи организации.

Коментира се неофициално, че една от основните причини за изчерпване на финансирането е подаването на множество проекти за биологично поддържане на пасища и ливади, без да е ясно за какво точно се ползват пасищата?


- Да, така е,  има буквално схеми за източване на мярката. Има проблем с пасища и ливади, които се водят биологични, а стопаните нямат животни. И това се получава, защото няма никакъв контрол, никой не следи какво се случва там, произведено ли е нещо и какво. Този проблем не е само с пасищата, идентична е ситуацията и с другите сектори – и при пчелите, и с трайните насаждения, и с черупковите плодове.

Какви мерки трябва да се вземат, за да се разграничат истинските и активни биопроизводители от тези, които източват субсидии?

- Една от мерките, е да се изисква реализирана продукция. Но влизаме в разрез с някои европейските регламенти, защото това е в разрез с общата селскостопанска политика към момента. Някои предходни периоди и направления са създали сериозни проблеми, създало се е свръхпроизводство в някои сектори, както е с млякото например.

Една истинска, работеща браншова организация би могла да се намеси, защото най-добрият контрол трябва да дойде именно от сектора, а не от администрацията. Браншовата организация е заинтересована да има възможно най-малко злоупотреби, било то с източване на средства, било то с компрометиране качеството на продукцията.

Очаквате ли нови турболенции с новото ръководство на Министерство на земеделието и храните?

- Всичко е възможно. Ние, в сектор пчеларство имаме много сериозен проблем - 70% от бенефициентите не си получиха плащането по мярка 11 от сегашния програмен период. Аргументът този път не е липса на средства, а излезе една методика за орязване на плащания и там се намесва допустимостта на плащането за преходен период.

За сектор пчеларство преходния период е минимум една година. И съгласно наредбата за управление на мярка 11  компесаторно плащане за преходния период можеш да получаваш само в рамките на минималния. А за пчеларството в България една година е невъзможен срок да се премине от преход към биологично производство. Масово хората не го знаеха, сертифициращите органи не ги бяха предупредила, за да могат да вземат някакви мерки и да се опитат по-бързо да минат този период. Така че, и за този проблем очакваме някакво решение.

Надяваме се ръководство да е с по-голям хоризонт, за да могат да взимат по-дългосрочни решения и мерки. Смяната на екипи е най-лошото нещо, защото всичко започва от нула, има отлагане на важни решения, които не водят до развитие на сектора.






 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер