Банер

експорт > пазари


Вихрен Димитров: Перспективата пред България е да изнася ноу-хау и технологии за Африка

Собственикът на свинекомплекс „Голямо Враново“ пред exporter.bg за бъдещето на българското животновъдство, неравностойната битка с големите вносители на свинско месо и ролята на държавата за стимулиране на българското производство.

„Мит е, че има евтино качествено месо. Има голяма промяна в културата на потребление и хората търсят все повече качественото българско месо“, казва Вихрен Димитров.


Свинекомплекс Голямо Враново Инвест АД е един от най-големите производители на свинско месо в страната, като произвежда над сто вида трайни и малотрайни продукта от свинско месо. Разполага с 20 000 прасета, 2 000 свине-майки, 3 000 дка посевни площи, фуражен цех и модерен цех за преработка.

 

Г-н Димитров, преди 2 години безспорният лидер на база произведено месо беше птицевъдството с около 62% принос, а на свиневъдството се падаха останалите 30%. Запазва ли се тази тенденция, каква е реалната ситуация в животновъдството в България?

- Към днешна дата ситуацията е по-различна. Произведеното птиче месо за 2016 г.  е 100 хил. тона, а свинското към 80, така че разликата не е толкова голяма. Но тя има и своето обяснение, тъй като България изнася птиче месо.

Истината е, че в пъти се е сринало производството в сравнение с преди 20 г., например. Ако сега имаме около 1 млн. прасета, преди са били 3 милиона. Най-запазено е свиневъдството, но и то отбелязва срив. Паднало е три пъти спрямо 10-ти ноември, а овцевъдството около 10 пъти.

По данни на Евростат през 2015 г. най-търсено от домакинствата в България е било птичето месо, следвано от каймата и свинското. Консумацията на говеждо рязко е намаляла. Цената ли е основната бариера?

- Аз имам малко по-различни данни. Консумацията на свинско месо е 160 хил. тона годишно, а на пилешкото около 100 хил. т. А производството на свинско месо в България е около 80 хил. тона, говоря за тона, не за живи прасета.

Свинекомплекс Голямо Враново Инвест откри още един магазин в София. Той е на бул. "Патриарх Евтимий" 18. Тук винаги може да намерите прясно свинско месо, собствено производство.

Скоро гледах и други цифри, които много ме изненадаха. Единичен продукт, който най-много е внасян в България, селскостопански или за храна, е свинското месо - 350 млн.  лв. внос  годишно, следван от кафето - 230 млн. лв. внос годишно.

Като основният внос е, не толкова за директна консумация, колкото за месопреработвателите, които не могат сами да си го реализират.

Родното свинепроизводство има голям потенциал, но как успявате да се справите с конкуренцията на големите вносители от Холандия, Дания, Германия, Испания и др.?

- Има голяма промяна в културата на потребление. Хората са по-осъзнати, интересуват се и си търсят качественото българско месо. На моменти ние продаваме два пъти по-скъпо и въпреки това имаме клиенти. Проблемът е, че веригите много спекулират и продават вносно месо за родно.

Каква е причината за дъмпинговия внос на месо, който подбива вътрешния пазар и какво трябва да се направи, за да се стимулира българското производство?

- По правилно е да се каже, че месото, което се внася, не е качествено и не е хубаво, а не, че цените са дъмпингови. Това са цени, които не могат да реализират на родните си пазари. Като разликата е, че ние, тук, предлагаме охладено българско месо, а не третирано месо. Замразявано, размразявано и т.н.

Свиневъдството ни има наистина голям потенциал и фактът, че българското производство е само 30% говори, че трябва да се положат повече усилия. Основно, държавата трябва да застане зад нас, без да козируваме на Европа. И другото е, че хората, за съжаление, са облъчени от реклами и промоции. Потребителският вкус се променя и е важно да бъдат запознати и информирани за произхода и производителя на месото.

"Всичките ни продукти са качествени и истински, но за да спечелим доверието на потребителите и да наложим нашата марка, ни трябва малко повече реклама. Ние, производителите, трябва да си помагаме и да обединим усилия да популяризираме качеството на българското месо", казва Вихрен Димитров.

Стъпка в тази посока е законопроектът, който предстои да мине през парламента, търговските вериги да бъдат задължени да предлагат 50% родно производство. Това вече се случи в Унгария и Румъния.

ЕС е основният търговски партньор на България в селското стопанство. Това партньорство дава ли ни някакви шансове за експорт на свинско месо и продукти от него на европейските пазари?

- ЕС не е реален пазар за нас. За мен голямата перспектива е да изнасяме ноу-хау и технологии за Африка. В световен мащаб годишната консумация на месо на човек е 40 кг., в развитите страни е около 80 кг. на човек, при нас също е около 40 кг., а в развиващия се свят е 30 кг.

Тенденцията е, консумацията на месо все повече да се повишава в развиващия се свят. Имам предвид Африка, Югоизточна Азия, Индия, Китай и затова мисля, че можем да бъдем много полезни с ноу-хау там. Да изградим съвместно партньорство, да изнасяме живи майки и да затворим цикъла.

Каква е причината България почти да не изнася свинско месо?


- Основната причина е, че ние не можем да задоволим вътрешния си пазар. И другата е, че имахме чума по свинете преди години, което наложи 10-годишна забрана за износ. Това отпадна миналата година и сега вече е разрешено.

Истината е, че на живи животни сме конкурентни и имаме по-добри цени. Нашето свиневъдство не е субсидирано, както в Полша, Испания и Германия, например. Докато за трупно месо и разфасовки няма как да стане, защото те са  субсидирани.

За готова продукция сме конкурентни и като цени, и като качество. Въпросът е, че нашите колбаси са със специфичен балкански вкус, с повече подправки, което не се предпочита от всеки. Ние изнасяме малки количества, предимно за страни с наши емигранти.

Добра ли бе във финансово отношение 2016 г. за свинекомплекс Голямо Враново Инвест?


- Ние сме повлияни от цената на живите прасета в България и трупното месо, които са борсови цени и първите три-четири месеца на годината продавахме под себестойност. 60% от нашата продукция е именно живи прасета по 100 кг средно, а останалото количество се реализира за трупно месо и го преработваме.

Димитър Димитров, управител на магазина до Попа (бул. "Патриарх Евтимий" 18). Той вече има постоянни клиенти. В всеки изминал ден техният брой расте. Заслуга за това има и доброто обслужване, което управителят предлага на хората, влезли в магазина.

Ако не беше субсидията от 20 лв. на предадено прасе, щяхме да сме на загуба, което не се е случвало до момента. Но сега цените са по-добри и имам по-оптимистични очаквания за 2017 г.

Световната тенденция е, че цените на свинското месо се качват заради най-големия производител и най-голям консуматор на свинско – Китай. В света има към 1 млрд. прасета и Китай държи половината. Голяма част от страните от ЕС започнаха да изнасят за Китай, което рефлектира върху цените.

Какъв е годишният капацитет на свинекомплекса?

- В свиневъдството се броят свинете-майки. В България има общо 50 хил. свине-майки. В Испания например са 500 хил.

От 2200 майки, ние годишно произвеждаме 50-60 хил. прасета, като държим 5% от пазара. Но капацитетът ни е запълнен, имаме твърде много животни, затова търсим и варианти за сътрудничество с кооперации или на ишлеме.

Нашата сила е в живите прасета. В процентно съотношение продуктите, които предлагаме са 60% живи прасета, 30% трупно месо и 10% готова продукция. 30-40% от суровината си я произвеждаме сами, но останалото го купуваме.

Произвеждате над сто вида трайни и малотрайни продукти от свинско месо. Кои от тях са най-търсени?

- Всичките ни продукти са качествени и истински, но за да спечелим доверието на потребителите и да наложим нашата марка, ни трябва малко повече реклама. Ние, производителите, трябва да си помагаме и да обединим усилия да популяризираме качеството на българското месо.

Какви мерки трябва да се вземат, за да се предотвратят злоупотребите с инжектираните с разтвори меса?

- Този проблем касае по-скоро готовите продукти, не толкова прясното месо. Злоупотребите при месата са, че се предлагат като охладени, а те са били вече веднъж замразявани.

Свинекомплекс Голямо Враново Инвест произвежда над сто вида трайни и малотрайни продукта от свинско месо. Можете да се уверите в тяхното високо качество, като ги закупите от магазина на бул. "Патриарх Евтимий" 18.

И тук отново опираме до „извратения“ пазар, наложен от търговските вериги, които буквално извиват ръцете на производителите за ниски цени.

Бъдещето на българското свиневъдство е в индустриалното производство. Така ли е?

- Индустриалното свиневъдство в България е почнало в началото на 70-те години, предимно с малки семейни ферми. През 50-та година е имало 2 млн. фермери, които са произвеждали прасета, а сега са 70-80 хил., което говори за сериозно окрупняване. Но аз мисля, че бъдещето не е в разширяване на интензивно промишлено свиневъдство, а да се намери баланс и с мощностите, които ние имаме, например, да се произвеждат прасета за доугояване и майки, както и да се възвърне старото семейно фермерство.

Бъдещето е да се използват нашите традиции в пасищното животновъдство, защото хем качеството е по-добро, хем цените са по-добри и не се замърсява околната среда. Оптималният вариант е да се изграждат не мега структури, а по-компактни и такива свинеферми като нашата да захранват по-малките.

Кой е основният проблем пред семейното фермерство?

- ЕС направи всичко възможно да убие малкия и среден бизнес, не само във свиневъдството, но и в земеделието. Стигнахме до парадокси да купуваме плодове и зеленчуци от Аржентина и Нова Зеландия, а нашите градини няма кой да ги обере. Това е разбираемо за страни с недостиг на обработваема земя, но ситуацията у нас не е такава. Крайно време е по нов начин да започне да се развива и свиневъдството, и земеделието в България.

Биляна Николова

Снимки: Божидар Марков










 
Банер

Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер