Банер

експорт > пазари


Три континента се снабдяват със зелени лекарства от нашата страна

Българската коприва, липа, маточина и глог се купуват не само в Европа, но и в Южна Америка и Африка

Най-големите пазари за българските билки са Германия, Испания, Франция, САЩ, Полша, Чехия и Унгария.

Над 35 млн. евро на година е оборотът с билки, който реализират българските производители, а България е на първо място в Европа по износ на билки. Това показват данните от сайта на Асоциацията на билкарите и гъбарите в страната.

България е богата на билки и неслучайно нашите лечебни растения се ценят високо и зад граница. Три континента се снабдяват със зелени лекарства от нашата страна. Българската коприва, липа, маточина и глог се купуват не само в Европа, но и в Южна Америка и Африка.

Най-голямо количество от нашите билки се продава в Германия, Франция и Испания. Това сочат данните на Асоциацията на билкарите и гъбарите в България. Коренът от коприва е абсолютният шампион сред билките за износ. Най-големи количества от него се реализират в Германия и Франция. На второ място като най-търсена българска билка отново е копривата, но този път листата й. Освен за Берлин и Париж, те се изнасят и за Испания.

Цвят липа, който заема третото място при износа на билки, се търси по целия свят. Най-големи негови почитатели са Египет, Франция и Аржентина. Другите билки, които влизат в класацията на най-желаните родни растения зад граница са маточината, глогът и цветът от слънчоглед.

Общо 17 хил. тона билки годишно се добиват в България. От тях за вътрешно потребление остават само 2 хил. тона, останалите количества се изнасят, казва пред БНР. Емил Елмазов, председател на Съюза на билкарите.

Според него тази година реколтата от маслодайна роза, градински чай, лавандула и маточина е добра.

„Най-скъпо се изкупуват близалца от есенен минзухар на цена от 400 лева за килограм“, отбелязва Елмазов.

"Когато градихме резерват "Билкария", ние начертахме един квадратен метър на най-тучната ливада и преброихме 72 билкови растения. Такова нещо няма по света", посочва още Елмазов.

В събирането и преработката на билки в България годишно участват между 200 и 400 хиляди души, коментира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Кръстьо Порязов, биопроизводител и износител на билки.

"Бизнесът на събиране на билки е разпространен в България и е един от основните поминъци на хората в селата",  допълва той.

България изнася много билки в Европа не защото тук няма интерес към тях или нямаме местни производства. Просто потенциалът на българското билкосъбиране е много голям и надхвърля далеч възможностите за изкупуване в страната. Това казва Марлена Стояновска, председател на Българската асоциация на билкарите и гъбарите. Тя призовава към промяна в законодателството, както и повече действия от страна на НАП за проверки по билкоизкупвателните пунктове.

В този призив има резон, защото този природен ресурс не е неизчерпаем. Именно затова използването му е обект на регулации от няколко закона. Това са Законът за лечебните растения, към който има списък със 739 лечебни растения, Законът за биологичното разнообразие, Законът за защитените територии и Законът за горите.

Има списък с 24 билки, за които е забранено да се събират със стопанска цел, а за други 11 всяка година министърът на околната среда и водите определя допустими количества. Това са еньовче, старо биле, ранилист, трън кисел, шапиче, червен божур, зърнастец елшовиден, иглика, катранка, решетка безстъблена и лютива тлъстига. От години мурсалският чай е забранен за беритба дори за лични нужди, тъй като естествените му находища са застрашени. Билките от защитените видове също са забранени за бране от дивата природа.

Целта е да се стимулира култивираното им отглеждане, защото така се осигурява качествена и голяма по обем суровина без да се нанасят щети на природата. Създават се и възможности за поминък на населението в планинските райони, където почвите са бедни и отглеждането на други култури е трудно. Сега върху земеделски площи се отглеждат мента, маточина, лайка, липа, шипка, мурсалски чай, коприва и други култури.

Секторът


- В активните месеци между 200 000 и 300 000 души се занимават с бране на билки и гъби.

- Над 50% от берачите са хора с ниско образование от малцинствени групи.

- През летните месеци над 10% от събирачите на билки са ученици и студенти.

- 80% от билките и гъбите се събират в райони с голяма безработица - Разград, Търговище, Смолян, Враца, Монтана, Видин.

- Най-големите пазари за българските билки са Германия, Испания, Франция, САЩ, Полша, Чехия и Унгария.

- Годишно се изнасят между 15 000 и 20 000 тона билки от България, съществена част от тях са култивирани билки (мента, маточина, шипка, лавандула, резене).

- Най-големите конкуренти на българските износители са фирми от Румъния, Албания, Сърбия, Македония, Китай, Аржентина, Чили и Турция.

- Около 20 млн. лв. всяка година са приходите за държавата от търговията с билки.

(Данните са от Българската асоциация на билкарите и гъбарите)



 
Банер

Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер