Банер

експорт > пазари


Три континента се снабдяват със зелени лекарства от нашата страна

Българската коприва, липа, маточина и глог се купуват не само в Европа, но и в Южна Америка и Африка

Най-големите пазари за българските билки са Германия, Испания, Франция, САЩ, Полша, Чехия и Унгария.

Над 35 млн. евро на година е оборотът с билки, който реализират българските производители, а България е на първо място в Европа по износ на билки. Това показват данните от сайта на Асоциацията на билкарите и гъбарите в страната.

България е богата на билки и неслучайно нашите лечебни растения се ценят високо и зад граница. Три континента се снабдяват със зелени лекарства от нашата страна. Българската коприва, липа, маточина и глог се купуват не само в Европа, но и в Южна Америка и Африка.

Най-голямо количество от нашите билки се продава в Германия, Франция и Испания. Това сочат данните на Асоциацията на билкарите и гъбарите в България. Коренът от коприва е абсолютният шампион сред билките за износ. Най-големи количества от него се реализират в Германия и Франция. На второ място като най-търсена българска билка отново е копривата, но този път листата й. Освен за Берлин и Париж, те се изнасят и за Испания.

Цвят липа, който заема третото място при износа на билки, се търси по целия свят. Най-големи негови почитатели са Египет, Франция и Аржентина. Другите билки, които влизат в класацията на най-желаните родни растения зад граница са маточината, глогът и цветът от слънчоглед.

Общо 17 хил. тона билки годишно се добиват в България. От тях за вътрешно потребление остават само 2 хил. тона, останалите количества се изнасят, казва пред БНР. Емил Елмазов, председател на Съюза на билкарите.

Според него тази година реколтата от маслодайна роза, градински чай, лавандула и маточина е добра.

„Най-скъпо се изкупуват близалца от есенен минзухар на цена от 400 лева за килограм“, отбелязва Елмазов.

"Когато градихме резерват "Билкария", ние начертахме един квадратен метър на най-тучната ливада и преброихме 72 билкови растения. Такова нещо няма по света", посочва още Елмазов.

В събирането и преработката на билки в България годишно участват между 200 и 400 хиляди души, коментира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Кръстьо Порязов, биопроизводител и износител на билки.

"Бизнесът на събиране на билки е разпространен в България и е един от основните поминъци на хората в селата",  допълва той.

България изнася много билки в Европа не защото тук няма интерес към тях или нямаме местни производства. Просто потенциалът на българското билкосъбиране е много голям и надхвърля далеч възможностите за изкупуване в страната. Това казва Марлена Стояновска, председател на Българската асоциация на билкарите и гъбарите. Тя призовава към промяна в законодателството, както и повече действия от страна на НАП за проверки по билкоизкупвателните пунктове.

В този призив има резон, защото този природен ресурс не е неизчерпаем. Именно затова използването му е обект на регулации от няколко закона. Това са Законът за лечебните растения, към който има списък със 739 лечебни растения, Законът за биологичното разнообразие, Законът за защитените територии и Законът за горите.

Има списък с 24 билки, за които е забранено да се събират със стопанска цел, а за други 11 всяка година министърът на околната среда и водите определя допустими количества. Това са еньовче, старо биле, ранилист, трън кисел, шапиче, червен божур, зърнастец елшовиден, иглика, катранка, решетка безстъблена и лютива тлъстига. От години мурсалският чай е забранен за беритба дори за лични нужди, тъй като естествените му находища са застрашени. Билките от защитените видове също са забранени за бране от дивата природа.

Целта е да се стимулира култивираното им отглеждане, защото така се осигурява качествена и голяма по обем суровина без да се нанасят щети на природата. Създават се и възможности за поминък на населението в планинските райони, където почвите са бедни и отглеждането на други култури е трудно. Сега върху земеделски площи се отглеждат мента, маточина, лайка, липа, шипка, мурсалски чай, коприва и други култури.

Секторът


- В активните месеци между 200 000 и 300 000 души се занимават с бране на билки и гъби.

- Над 50% от берачите са хора с ниско образование от малцинствени групи.

- През летните месеци над 10% от събирачите на билки са ученици и студенти.

- 80% от билките и гъбите се събират в райони с голяма безработица - Разград, Търговище, Смолян, Враца, Монтана, Видин.

- Най-големите пазари за българските билки са Германия, Испания, Франция, САЩ, Полша, Чехия и Унгария.

- Годишно се изнасят между 15 000 и 20 000 тона билки от България, съществена част от тях са култивирани билки (мента, маточина, шипка, лавандула, резене).

- Най-големите конкуренти на българските износители са фирми от Румъния, Албания, Сърбия, Македония, Китай, Аржентина, Чили и Турция.

- Около 20 млн. лв. всяка година са приходите за държавата от търговията с билки.

(Данните са от Българската асоциация на билкарите и гъбарите)



 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер