Банер

политика > бизнес и право


Несъстоятелността – клеймо или рестарт на бизнеса

Изглежда страховито, но дава шанс да започнеш на чисто


На 09.01.2012 г. излезе анализа на Българската стопанска камара за фирмената задлъжнялост от нефинансовия сектор на икономиката. Съгласно този анализ задлъжнялостта на предприятията нараства по-бързо, съпоставено с приръста на брутния вътрешен продукт. Тези факти водят до логичната прогноза за нарастване на фалитите през 2012 г.

Пресилено страшно

 

Прогнозата от Българската стопанска камара звучи логично на фона на увеличения брой на производствата по несъстоятелност през 2011 г. Предвиденото в Търговския закон производство по несъстоятелност може би пресилено е оценявано като страховито и на практика търговците рядко прибягват до него, но то има все по-голяма роля за намаляването на междуфирмената задлъжнялост и „рестартирането” на бизнеса в България.

 

Случаите

 

Несъстоятелност се открива в случай на неплатежоспособност на търговец – т.е. когато търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публично правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или в случай на свръхзадлъжнялост на дружество (ООД или АД) – когато имуществото на дружеството не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.

 

Вариантите

 

Вариантите за развитие на всяко едно производство по несъстоятелност са много и разнообразни. Може да се стигне до продажба на всички или част от активите на дружеството за покриване на неговите задължения. Възможно е да се постигне извънсъдебно споразумение с кредиторите на дружеството (най-вече когато кредиторите са малко на брой) или пък да се изготви и приеме оздравителен план, с който да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието, или извършването на други действия и сделки.

 

Позитивите

 

Безспорно производството по несъстоятелност е тромаво и не винаги достатъчно бързо. Независимо от това обаче трябва да се обърне внимание и на позитивите от тази процедура, които се съдържат в разпоредбите на Търговския закон:

 

1.  С откриване на производство по несъстоятелност се спират почти всички дела – граждански и търговски – срещу съответното дружество – чл. 637 от Търговския закон. Не се спират само изрично изброените в закона дела, а именно: трудови дела, дела по които е предявен и приет за съвместно разглеждане насрещен иск или дела, по които е направено възражение за прихващане.

 

2.  След откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни срещу длъжника,   освен за защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността; за трудови  спорове или за      парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.

 

3. С откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – чл. 638 от Търговския закон.

 

4. На следващо място – съгласно чл. 739, ал. 1 от ТЗ – непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, а неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват.

 

Всичко това означава, че при откриване на производство по несъстоятелност всички дела и претенции към един длъжник се спират, като на кредиторите се предоставя възможност да предявят вземанията си в едно общо, универсало производство по принудително изпълнение, а ако не го направят в дадения от закона срок и по предвидения за това ред, то техните вземания се погасяват. По този начин усилията на един длъжник ще бъдат насочени към едно производство, в един съд, вместо десетки дела в различни съдилища и с различни дати.

 

Разбира се трябва да се има предвид и санкцията, която предвижда закона за управляващите дружество, което е обявено в несъстоятелност – не може да бъде управител лице, обявено в несъстоятелност, или лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори.

 

Към настоящия момент българското законодателство не познава възможността производство по несъстоятелност да се открива за физически лица (освен ако не са търговци или неограниченоотговорни съдружници в събирателни и/или командитни дружества). Това е един пропуск на българския търговски закон, който de lege ferenda е време да бъде поправен от законодателя, за да се даде възможност на всеки човек, който не може да изпълнява задълженията си да премине през чистилището на несъстоятелността, при което, със спазване на предвидените процедури и ограничения да може след време отново и пълноценно да се включи в граждански оборот, а не да раздува балона на сивата икономика.

 

Независимо от стратегията на длъжника и на неговите кредитори резултатът от производството по несъстоятелност е един – задълженията на длъжника се погасяват (понякога заедно със заличаване на дружеството на самия длъжник), а всички активни кредитори са напълно или частично удовлетворени, паяжината от вземания и задължения е разплетена и е открита възможността за ново бизнес начинание.

 

адв. Велизар Стоянов, Адвокатска кантора Борисова, Грънчарова и Стоянов, тел. 028294344, web: www.lawoffice-bg.net, e-mail: Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

 

 
Банер

Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер