Банер

за ценители > сцена


Време за театър

„Лисичета“ и „Котката със сините очи“

Колко самотни сме

Ангелина Василева е поетеса, преводачка, преподавателка по английски език и управител е на фондация „Софийски салон за поезия“. Обича да ходи на театри и концерти, да разглежда музеи и изложби и да пътува.

През януари вниманието ми беше привлечено от две пиеси  в софийския театрален афиш – „Лисичета“ на Лилиан Хелман, постановка на Бина Харалампиева в Народния театър „Иван Вазов“, и „Котката със сините очи“ с автор и режисьор Калин Арсов, която се играе на Камерната сцената на театър „Сълза и смях“.  

Лилиан Хелман, една от най-силните жени драматурзи на 20 век, описва в „Лисичета“ борбата за пари и власт в богато семейство в щата Алабама през 1900 г. Премиерата на пиесата е на 15 февруари 1939 г. в „Нешънъл тиътър“ в Ню Йорк. С предълъг списък от постановки и адаптации, тя присъства на Бродуей и днес в репертоара на Манхатън тиътър клъб. Влиза за пръв път в репертоара на Народния театър преди 70 години. Амбициозната нова постановка е от този сезон и режисьорският избор на актьори предполага дълготраен успех на сцената - в „Лисичета“ играят Ана Пападопулу, Дарин Ангелов, Иван Юруков, Марин Рангелов, Радина Боршош, Теодора Духовникова, Христо Петков, Цветан Алексиев и Цветомира Даскалова.

Известен по-скоро като актьор, Калин Арсов поставя „Котката със сините очи“ в началото на 2017 г. Той е и неин продуцент. С представлението на 25 януари пиесата му отпразнува своята крехка първа годишнина на софийска  сцена в наполовина пълна зала.

Ангелина Василева е поетеса, преводачка, преподавателка по английски език и управител е на фондация „Софийски салон за поезия“. Обича да ходи на театри и концерти, да разглежда музеи и изложби и да пътува.

Но онези, които се бяха престрашили да отидат на театър в това грипно време, не останаха разочаровани – изпълненията на Радосвета Василева и Добрина Гецова бяха великолепни. И макар че в анонса сюжетът е описан като „сблъсък на мирогледите на две възрастни жени“, най-възторжено ръкопляскаше групичка девойки на втория ред.

 

 

Двете пиеси са много различни, но имат и нещо много общо – темата за самотата. В „Котката със сините очи“ тя звучи като постоянен рефрен в спомените на две вече възрастни приятелки от детството, при това съпернички в първата си несподелена любов. При тях самотата е сякаш орис. В „Лисичета“ основна тема е алчността, един от  седемте смъртни гряха според католицизма. Самотата се явява последен, драматичен акорд в триумфа на главната героиня, която в битката за надмощие в семейния клан съзнателно се лишава от присъствието и обичта на най-близките си.

Тези пиеси се играят на софийските сцени, докато информационните агенции разпространяват новината, че в Англия правителството ще назначи министър на самотата. По този повод се публикуват ужасяващи данни – от 65 милиона британци, 9 милиона са самотни. И ако имаме смелост да погледнем нещата в очите, трябва да признаем, че това е проблем не само на Острова, а на цялото съвременно общество. Защото всеки от нас в един момент би могъл да се окаже седмият самотник в тази статистика.

В декора на „Котката със сините очи“ присъства един странен на пръв поглед предмет, неприсъщ на концепцията за жилище от втората половина на 20-ти век, където се предполага, че е застинала мебелировката в дома на една пенсионирана учителка. Това е чеизен сандък, който днес може да се купи за специален акцент в интериора само от антикварен магазин.

Някога жените в семейството подготвяли с обич и грижа в продължение на години чеиза на момичето – платно, везби, губери, ризи, накити – и ги кътали в нарочно изработен писан сандък, който тръгвал с него, когато то се омъжи. И където и да го отвеждала съдбата след това, момичето - вече жена, майка, баба – продължавало да събира в този сандък най-скъпите си вещи и спомени...

На момичетата, които бурно ръкопляскаха в края на спектакъла, ще пожелая да помнят винаги, че преди да се превърне в спомен, всяко щастливо преживяване е настояще - трябва да му се радваме, докато е с нас, и да не позволим да си отиде по наша вина. И винаги да пазят в сърцата си своя „чеизен сандък“ със спомени.

Препоръчам и двете пиеси.

Ангелина Василева

26 януари 2018














 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер