експорт > пазари


Бум на износ на пшеница и царевица от България

Основните пазари са страните от Азия, Мароко и Египет, откъдето най-много се търси европейска пшеница и царевица

Реколтата от зърно в ЕС ще достигне 305,9 млн. тона.

В момента има невиждан пик на износ на пшеница и царевица, съобщава добричкият сайт Добрич онлайн. Според него причината за силния износ е, че търговците трябва да изпълнят сключените през 2017 г. договори, чиито крайни срокове изтичат в края на март и до средата на април.

Основните дестинации, за които заминава българското зърно, са страните от Азия, Мароко и Египет, откъдето най-много се търси европейска пшеница и царевица.

По данни на Министерството на земеделието общо за периода от началото на пазарната 2017/18 година до 12 ноември 2017 г., износът на пшеница през пристанище Варна възлиза на 1 329,5 хил. тона, което е с 42.8% повече на годишна база. Износът на ечемик е на стойност 86,7 хил. тона и над четиринадесет пъти повече на годишна база. От друга страна, износът на рапица отбелязва спад с 30,9% под отчетения за аналогичния период на предходната година и е в размер на 133 597 тона.

През последните няколко години Пристанище Варна формира около 50% от общия експорт на пшеница и царевица и около 30% от този на ечемик, слънчоглед и рапица. 

Данните от оперативния анализ на основните зърнени култури на МЗ сочат още, че от началото на сезона до ноември 2017 г.  през порт Бургас са изнесени 6 хил. тона пшеница - близо три пъти повече спрямо съответния период на миналата година.

По предварителни данни на НСИ (обхващащи цялата търговия със зърнени култури - по морски, речен и сухоземен път), през първите два месеца на пазарната 2017/18 година от страната са изнесени 1 661,3 хил. тона пшеница, 185,9,6 хил. тона ечемик и 178,6,7 хил. тона рапица. В сравнение с аналогичния период на предходната пазарна година, експортът на пшеница и ечемик нараства, съответно със 17,3% и 27,2%, докато този на рапица се свива с 53,1%.

Общият ресурс от царевица в страната към 16 март, за реколтната 2017/2018 г., е в размер на 2 905 847 тона, според Обзор на МЗ за състоянието на пазара за периода 9-16 март 2018 г. Потреблението на царевица към същата дата е 1 497 673 тона, от тях за вътрешно потребление 705 000 тона и напуснали количества 792 673 тона.

Бумът на износа покачи веднага цената на зърното. В момента тон пшеница и тон царевица се купуват за 300 – 310 лева, срещу 260 лв./т преди два-три месеца. От това печелят българските земеделци, а търговците търпят загуби, тъй като в световен мащаб цените на житото и царевица падат, заради обилните валежи в Аржентина.

По прогнози на Международния съвет за зърното, реколтата от зърно в ЕС ще достигне 305,9 млн. тона,. През януари перспективите бяха по-оптимистични с 1 млн. тона, а година по-рано реколтата бе с 8,6 млн. тона повече.

Запасите в началото на годината се оценяват на 33,7 млн. тона, което отстъпва с 3,9 млн. тона от преди година. През 2018 г. предлагането на зърно  в ЕС ще  достигне 361,1 млн. тона, като през януари прогнозата бе повишена с 1,1 млн. т.

Общо на Стария континент се очаква да бъдат внесени 21, 6 млн. тона до края на пазарния сезон.

 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер