за ценители > винен бизнес


Владимир Влъчков: В днешно време едни от най-успешните изби са тези, които имат собствени лозя

Известният енолог на New Bloom Winery пред exporter.bg за наградите на избата от престижните международни конкурси, за тенденциите в света на виното и възможностите да изнасяш вино на взискателни пазари

„Във винения бизнес спокойствие няма. Трябва непрекъснато да се полагат усилия за да имате добри резултати. Известно успокоение се постига, тогава когато осъзнаете, че процесът на познание има само начало“, казва Владимир Влъчков.

Визитка:

Владимир Влъчков е главен енолог на New Bloom Winery и е един от най-авторитетните енолози у нас. Специализирал е винарство във Франция, Австралия и Нова Зеландия. Г-н Влъчков е член на журито на едни от най-престижните винени конкурси в света и е всепризнато име сред световната винена общност. Еноложкият му опит е над 30 години.

Г-н Влъчков, New Bloom Winery спечели Голямата награда „Златната изба“ 2017 на exporter.bg. Как успяхте за няколко години  да направите толкова модерни и известни вината на тази изба и да вградите в тях най-новите тенденции в света на виното?

- За нас тази награда беше много приятна изненада. През последните години в България се развиха изби, в които работят добри енолози и правят наистина хубаво и качествено вино. В този смисъл консуматорите и ценителите на виното вече имат голям избор.

Потенциалът на избата е заложен още през 2007 г. със създаването на собствени лозя в района. Един от най-сполучливите сортове за нас се оказа Совиньон Блан. Никога преди този сорт, отглеждан в България, не е постигал толкова високи нива на качество.

Известният и международно признат енолог Владимир Влъчков - главен технолог на New Bloom Winery, с Голямата награда „Златната изба на България“ за 2017 г., връчвана ежегодно от сайта exporter.bg

И това не са просто думи. Поглеждайки назад в историята на международните конкурси, този сорт неизменно присъства сред наградените вина.

Разбира се този бум съвпадна и с разширяването на пазара. Благодарение на вноса му от Нова Зеландия, българинът откри този вкус за себе си и така се стимулира и развитието на собствено производство.

 

 

Потенциалът на избата е заложен и в уникалното, за нашето съвремие, решение да се засадят два непопулярни червени сорта, които са селектирани в продължение на години от един немски лозар. Това са сортовете Дорнфелдер и Регент, благодарение на които избата получи своя значим и уникален белег във визитната си картичка. Тези сортове намериха изключително благоприятни условия за развитие в Тракийската низина, което показва колко е важен тероарът. Немски колеги са оставали впечатлени и изумени, когато са опитвали нашите Дорнфелдер и Регент.

Виното New Bloom Regent успя да спечели тази година златен медал на германска земя, по време на един от най-големите и  престижни световни винени конкурси Mundus Vini. Знае се, че Mundus Vini е входният билет към продажбите на едно вино на големия и изключително добър германски пазар. Така погледнато, каква търговска съдба го очаква?

- То е от много скоро на пазара, но за този кратък период, успя да получи признанието си за вкусно и хубаво вино от познавачите. New Bloom от Дорнфелдер също е едно прекрасно вино, което бе отличено със сребърен медал. Вярвам, че успехът на пазара с тези вина тепърва предстои. Надявам се, че въпреки непознатото име, оригиналният произход и непопулярността на тези сортове в цял свят, това ще се преодолее и те ще добият популярност.

Но успехът не е само с Mundus Vini. На последния конкурс, който мина във Франция – Vinalies Internationales, също бяхме отличени. А от моя гледна точка той е най-важният, защото те изправя в една битка между вина, които са от различни френски райони. Франция продължава да бъде страната, от която цял свят се учи. В този смисъл, конкурсът е голямо предизвикателство и сребърните медали, които получихме с вината New Bloom Регент, Face-to-Face Совиньон блан и Face-to-Face Каберне Совиньон, Сира и Регент, са голям успех за нас.

Това е висока професионална оценка и за избата, и за Вас като неин енолог. Това ли е най-високото стъпало или има и други предизвикателства пред Вас?

- Мисля, че тази оценка не е индивидуална, а е за екипа на избата – лозари и винари. Венецът на всички усилия е, когато виното достигне до истинските ценители, които да му се насладят. Ако не можете да го опитате и да се докоснете до него, то ще остане непознато.

Отглеждането на тези нетрадиционни и редки за страната ни сортове е в отговор на новите тенденции, част от проекта Ви за повишаване винената култура или цели завладяване на нови пазари?

- В днешно време едни от най-успешните изби са тези, които имат собствени лозя.

Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката (вдясно), връчва Голямата награда „Златната изба на България“ за 2017 г . на New Bloom Winery. Ценният приз получава известният и международно признат енолог Владимир Влъчков (вляво)  - главен технолог на избата.

По отношение на сортовия състав никак не е необичайно в една винарска страна да има стремеж към засаждане на нови такива, което разширява и спектъра на произведените вина.

 

Ще дам само един пример и то с българско участие – в Австралия се отглежда Мавруд. И ако класическите френски сортове Шардоне, Каберне и Мерло са отдавна утвърдени в България, то през последните години на все по-голям интерес от българските ценители се радват и Совиньон бланът и Сирата. Но пък други сортове като Пино Ноар все още не са така наложени. Положителен пример също е производството на розе вина от малко познатите у нас Гренаш и Мурведър, които са в основата на класиката в Прованс. И като имаме предвид изключителното значение на тероара във винарството, това позволява да се открият нови хоризонти, какъвто е случаят с Дорнфелдер и Регент. Разнообразието от сортове повишава винената култура. 

Мнението на професионалистите в бранша е, че сте променили облика на вината на избата, т.е. тук идва голямата роля и на енолога, не само лозето. Как вплетохте своя облик във вината?

- За облика на едно вино е важен начинът, технологията, пътят, по който един винар решава как да преработи даден плод. През последно време се разви една тенденция, която най-силно се изразява в розовите вина. Хората почнаха да се интересуват, не толкова от сорта грозде, а от стила вино. Стилът, който ние от New Bloom Winery сме избрали да следваме, е да бъде с водещ плод. Това означава основните компоненти на аромата на виното, на вкусовия и послевкусовия аромат да бъдат тези, които идват от плода.

Моето наблюдение е, че през последните 20 г. се наложиха точно тези вина - с водеща плодовост. Когато виното съзрява в бъчва, нови аромати се екстрахират от дъба и те колонизират част от ароматния профил, а при по-дълго отлежаване  направо го превземат. И затова казвам, че стилът е по-интересен от сорта.

Владимир Влъчков: Венецът на всички усилия е, когато виното достигне до истинските ценители, които да му се насладят.

Ето тук е част от артистичността на енолога в занаята, в това съшиване на мирис от ароматни компоненти, за което няма рецепта.

 

В нашата изба работим с френски бъчви, но сме избрали тяхното присъствие в крайното вино да бъде една фина подправка, която да придаде комплексност на аромата, но в никакъв случай да не го превзема. Напоследък става все по-трудно на специалистите да оценяват старите вина, които са съзрявали по-дълго време в бъчвите. Тази мода промени в много голяма степен вкуса на консуматорите и делът на вината със силен бариков профил относително намалява за сметка на плодовите. Те се свеждат до не повече от 15-20%.

New Bloom Winery изнася вина за над 20 страни, включително и за Франция. Вие, самият, много пъти сте казвали, че Франция е академичността във винарството и че френските енолози за писали науката за виното. Това заявка ли е, че сте отговорили на високите им изискания?

- Истината е, че във Франция може да се срещнат и двете крайности. Едни от най-хубавите вина, съответно и такива, които са компромисни. За да продаваш на такива взискателни пазари трябва да имаш качество. Защото, дори да предложиш добра цена, ако виното не минава дори минимално необходимата бариера, поставена за качество от купувачите, то просто няма да се продаде. И по този показател, мисля че нашите вина са конкурентни на френските. 40% от журито на Vinalies Internationales е селекция от най-добрите френски енолози и дегустатори, останалите 60% са подбрани от целия свят, те ви оценяват. Ние спечелихме три сребърни медала, каква по-голяма атестация от това?

Вие сте член на журито на Vinalies Internationales от 2005 г. Разкажете за новостите на тазгодишното издание. Какви тенденции се очертаха? Как се представи страната ни?

- Основният ми извод след поредното издание на конкурса е, че в този бизнес няма спокойствие. Непрекъснато трябва да се полагат усилия и да се постигат максимални резултати. Все по-трудно става да се лежи на стари успехи. Необходимо е непрекъснато да се доказвате.

Тази година изненада бяха страни, които не се свързват традиционно с производство на вино, а представиха страхотни вина. Като Чехия, например, която показа невероятна серия Ризлинг. Трябва да ви кажа, че по-хубав ризлинг не бях опитвал.

Приятна изненада беше и Турция. Преди 3-4 г. въобще не ги брояхме за потенциален производител на хубави вина. Сега Турция получи достатъчно голям процент ( 25.5%) наградени вина от всички, участващи в конкурса.

България се представи много добре. Имаме наградени общо 35,3% от участващите в конкурса родни вина и съвсем малко сме но-надолу от Чили, които имат 40,1%. Испания е с 23.3% наградени вина, докато Чехия, която не е традиционен производител, има 27.1%. Така, че наистина имаше изненади.

Имате ли наблюдения какви са вкусовите предпочитания на българския потребител - предпочита традиционните сортове или е готов да експериментира?

- Българският потребител е готов да експериментира и това има своето обяснение. След промяната у нас, пазарът се насити с вина от различни географски райони. Отвори се, така да се каже, вратата към винения свят. Хората почнаха да пътуват, да се интересуват, да получават много информация и да променят вкусовите си предпочитания. Промяната има основен принос за разширяване интереса на българския консуматор.

"Стилът, който ние от New Bloom Winery сме избрали да следваме, е да бъде с водещ плод. Това означава основните компоненти на аромата на виното, на вкусовия и послевкусовия аромат да бъдат тези, които идват от плода", казва Владимир Влъчков.

Трябва да споменем и развитието на ресторантьорския бизнес в страната – световната кухня със своето изобилие е достъпна. Разнообразната храна се съчетава с разнообразие от вина.

 

Но, ако говорим за местните, изцяло български сортове, те изгубиха тотално битката, защото резултатите с тях са по-малко добри. Несравними са с френските класически сортове Шардоне, Мерло и Каберне, които ние припознаваме като наши. Изключение прави сортът Мавруд, който запазва относителен дял. Чест прави на колегите от долината на Струма, които полагат невероятни усилия да запазят интереса към сорта Мелник и неговите разновидности.

Мавруд или Рубин? Вашият избор?


- Моите предпочитания са за Рубин. Ние го припознаваме като наш сорт, но той е кръстоска от френски и италиански сортове - Сира и Небиоло. В условията на България от Рубин се получават доста добри резултати.

Благодарим Ви за това интервю!


Биляна Николова

Димитър Дженев

Снимки: Божидар Марков

 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер