експорт > пазари


Антон Петров: Митата въведени от Тръмп ще доведат до голямо преразпределение на пазарите

Председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия и кънтри мениджър на Гръцката индустриална група „Виохалко“ в България, пред exporter.bg за послeдствията от американските мита върху стоманата и алуминия

„Инвестициите в българската металургия са мащабни. Тези 4. 2 млрд. лв. показват, че това е скъпо производство, което иска дълъг хоризонт. Дълга видимост в бъдещето, за да си сигурен, че парите, които инвестираш, ще се възвърнат“, казва Антон Петров.

Г-н Петров, президентът на Доналд Тръмп въведе 25 % мито върху вноса на стомана и алуминий в САЩ. Какви ще се последствията за металургичния сектор в света и в България?

- Има два аспекта на търговските санкции. Първият е стоманата, а вторият алуминия. По съществен е този за стоманата. Решението на Тръмп ще доведе до голямо преразпределение на пазарите. Тези количества стомана, които няма да влязат в Щатите, трябва да се разпределят в други страни. И това вече е притеснително за Европа и България, защото един от най-големите доставчици на стомана в САЩ е Турция.

Турция изнася за Щатите близо 5 млн. тона стомана. В момента американския пазар става силно ограничен за съседите от Босфора, при което първия ефект от санкциите вече е налице. Цените на стоманата в Турция ще започнат да падат и да подбиват тези в региона, защото турските производители ще търсят реализация на липсващите количества в техния експорт. Това ще наруши балансите и възможностите за нормална пазарна реализация и силно ще рефлектира както в Европа, така и в България.

"Между 60 и 95 % от продукцията на черната и цветната металургии са за експорт", отбелязва Антон Петров..

Тези 5 млн. тона стомана ще окажат допълнителен натиск върху вноса на страните от Европейския съюз.

В момента ЕС внася около 40 млн. тона метал, което е най-високото количество в цялата история на общността. Едни допълнителни 5 млн. тона биха довели до намаляване на производството в ЕС и до затваряне на металургични предприятия. Т.е. това което се случва е много опасно и ще има тежки последици.

Очакваме да видим какво ще се случи на 1 май. До тогава беше удължен срокът ЕС и САЩ да се разберат - ще се въвеждат ли мита или не. Но като виждам, че остават няколко седмици, а напредък няма, това едва ли ще се случи. Което означава, че след 1 май за ЕС ще влязат в сила тези 25 % мита върху износа на стомана и алуминий за САЩ.

Казахте, че по съществен е въпроса за стоманата. Защо?

- ЕС се интересува най-вече от стоманата, не толкова от алуминия, защото там ударът по-скоро е насочен към Китай.

Искам да отбележа още един много важен аспект. Когато налагаш такива мита, следва, че вътрешното производство на стомана в Щатите трябва да се увеличи, за да компенсира недостига, който е бил покриван с внос. А това означава, че ще се търси повече скрап – суровината необходима за производството на стомана. В същото време Америка е един от най-големите износители на скрап в света и то главно за Турция.

САЩ ще трябва да намали износа на скрап, което ще доведе до обратната тенденция - да се повиши цената на суровината.Така че от една страна имаме повишаване на цените на суровината, а от друга понижаване на цените на готовата продукция. А това много наподобява на кризисните години 2009, 2010, 2011, 2012, 2013 и 2015-та, когато Китай излезе със свръхпроизводство и заля света с едни 100 млн. тона стомана. С две думи - кризисно е. Надявам се да се намери решение.

Как ще се отрази това развитие в световен план на българската металургия и на предприятията от Вашата група „Виохалко“?


- По същия начин, както и на Европа. Нашата „Стомана Индъстри“ е единственият стоманопроизводител в България, който прави течна стомана. Когато се повишават цените на суровината, а падат продажните цени на готовата продукция, самите маржове се стопяват.

"Металургията е базова индустрия. Когато тя започне да се преструктурира и да се намества по нов начин, със сигурност ще има сътресения и в другите индустрии", смята Антон Петров..

И тогава е въпрос доколко можеш и докъде можеш да издържиш.

Да се върнем на митата, наложени от САЩ върху вноса на алуминий. Те как ще повлияят на Европа и ще бъдат ли засегнати наши предприятия?

- Европа и българските предприятия по-малко ще бъдат засегнати от тези мита, защото ударът с алуминия, както вече казах, е насочен към Китай. Разбира се и Европа ще бъде засегната, но при високотехнологичните продукти това няма да се случи. Щатите трудно ще намерят реален техен заместител. Тези продукти ще продължат да бъдат внасяни в САЩ, американският пазар ще остане отворен за тях.

Въвеждането от ЕС на антидъмпинговите мита за вноса на китайски метали промени ли благоприятно ситуацията за Европа и за България?


- Не само я промени благоприятно, но и върна баланса.

Цените на стоманата, медта и оловото на борсите. Как тяхната динамика влияе на бранша? Когато са високи, това добре ли е?


- Когато са по-високи това е добре за миннодобивната промишленост. При нас ефектът е отрицателен, защото цената на финансирането, което трябва да отделим, се увеличава. Веднага ви давам пример. При цветните метали, ако цената на медта е 7 000 долара на тон, преработката струва 1 000 долара. Съотношението е 1 към 7. Т.е. ние финансираме общо 8 000 долара.

Кои са най-големите проблеми пред металургичния сектор? Търговските войни, които се задават, или липсата на квалифицирана работна ръка?

- Проблемите произтичат от ежедневието и конюктурата на пазара. Виждате какво се случва в момента. А когато говорим за работна ръка, това не е проблем само за сектора, а за цяла България.

Има едно напрежение на пазара на труда, с което вече сме свикнали. Бяха направени необходимите постъпки, за да може по-лесно да се търси работна ръка отвън, от трети страни извън ЕС.

"България е все по-благоприятна за чужди инвеститори, защото задържаме една стабилност – политическа и финансова", казва Антон Петров..

Наложи се да се променят законите за внос на работна ръка.

Да, липсва квалифицирана работна ръка. Това е резултат от емигрирането на много млади и способни хора от България. Но нещата лека полека си идват на местата. Заплащането на цената труда у нас започва да се повишава и да се доблигава до това, което взима един български работник в чужбина. Ето защо се надяваме на обратната тенденция – много българи да започнат да се връщат и да работят в страната си. Тези процеси се регулират и ние като работодатели реагираме спрямо ситуацията.

По време на годишната среща на Българската асоциация на металургичната индустрия със журналистите казахте, че средата в България е все по-благоприятна за чужди инвеститори. Бихте ли пояснили защо?

- Защото задържаме една стабилност – политическа и финансова. Плоският данък се запази, корпоративният данък на облагане е нисък. Само така една източноевропейска страна може да докаже, че е добро и сигурно място за инвестиции. Имаме един голям минус – че сме малък пазар.

Тогава трябва да се търси повече експорт?


- А за да търсим повече експорт, трябва да имаме достъп до море за масовите товари. Виждате, че от основните индустриални зони само Варна и Бургас са на море. Най-близкото пристанище – Солунското, е на 300 км от голямата металургия в София, Перник, Пирдоп и Пловдив. Това води до допълнително утежняване на цената. Но трябва да отбележим, че между 60 и 95 % от продукцията на черната и цветната металургии са за експорт.

Кои са основните пазари за тази продукция?


- Европа – Централна и Западна.

Инвестициите в металургичната индустрия, които оповестихте през декември миналата година, са повече от впечатляващи - за последните 10 години са вложени 4.2 млрд. лв. Сред най-големите предприятия, инвестирали в обновяване и нови металургични мощности са „Аурубис България“ с 1.2 млрд. лв., „КЦМ“ с 800 млн. лв. и „Стомана Индъстри“ с 500 млн. лв. Какво говорят тези числа?

- Говорят, че инвестициите са мащабни и че металургията е скъпо производство, което иска дълъг хоризонт.

"Ние сме първата лястовичка в България, която показа, че чужд инвеститор може да инвестира в такъв тежък сектор като металургията. ", подчертава Антон Петров..

Дълга видимост в бъдещето, за да си сигурен, че парите, които инвестираш, ще се възвърнат.

Сметката може да се направи много лесно. Виждаш какво е инвестирано, отчиташ печалбите, които през последните 10 години отсъстват и пресмяташ кога тези пари ще се върнат. Отговорът е – над 20 години. И то ако пазарът и конюктурата не се променят драстично.

Какъв е делът на малките и средни предприятия в металургичния бранш?


- В металургията има големи предприятия. Такъв е пазарът. Тези, които наричаме малки и средни, са по-скоро спомагателни, сателитни фирми – ремонтни, транспортни и др. И те са много.

Наскоро четох едно проучване на Оксфорд за черната металургия, което според мен важи с пълна сила и за цветната. В него се казва, че на един зает в металургияга се падат по седем допълнително ангажирани към тази основна дейност.

Ако пренесем механично тези данни от хората към фирмите, ще видим колко много са сателитните, помощни предприятия. Дори мисля, че съотношението надхвърля 1 към 7. Да вземем само транспорта. Превозите в металургията са близо 7-8 млн. тона. Представете си колко камиони, вагони и кораби са това, с прилежащите към тях пристанища и товарни рампи. За колко много фирми става дума. Голяма част от тези 4.2 млрд лв. инвестиции в металургията са в машини, съоръжения, конструкции, поддръжка и др. Мащабът на спомагателните предприятия и дейности в сектора действително е много по-голям, отколкото можем да си представим.

Г-н Петров, кое прави управляваната от Вас Индустриална група предприятия „Виохалко“ водеща в металургията на България?


- Групата „Виохалко“ има в България 16 предприятия. Три от тях са водещи - „Стомана Индъстри“ в Перник, „София Мед“ и ЕТЕМ. Останалите предприятия са по-скоро сателитни, помощни. Някои са производствени, други сервизни и т.н.

В Групата работят 2 500 човека. Тя има експорт за над 1 млрд. евро. Втората по големина на инвестиции в сектора е след „Аурубис“ в Пирдоп.

Положителното е, че „Виохалко“ даде нов живот на „Стомана Индъстри“ и „София Мед“. Те бяха в много тежко, критично състояние, когато бяха закупени от гръцките инвеститори. Това се случи не по време на приватизацията. Тези предприятия бяха вече приватизирани, неуспешно управлявани и почти загинали. За разлика от тях ЕТЕМ е инвестиция на зелено.

Може да се каже, че ние сме първата лястовичка в България, която показа, че чужд инвеститор може да инвестира в такъв тежък сектор като металургията. Да видиш, че в страната идва фирма с име, с мащаб – това изигра голяма роля за цялостното развитие на сектора. Доказа и на други значими чужди инвеститори, че в България нещата могат да се случват.

"Каква е прогнозата ми за сектора през 2018 г.? Ако ме бяхте попитали през декември миналата година, щях да ви кажа, че съм много голям оптимист. Сега съм просто оптимист, защото европейският пазар расте", споделя един от най-успешните български предприемачи.

Защо сме водещи? Ще го илюстрирам с посоката, в която се развиваме. Ние направихме инвестиции и от стоки за масово потребление, т.н. commodities, преминахме към производството на специализирани продукти от по-висок клас, към по-високотехнологично производство и то главно  за  автомобилостроенето. Това са специални стомана и сплави, предвидени за автомобилите.

Тук е мястото да кажа, че това е бъдещето на всички европейски производители от сектора. Защото в масовите сегменти ние не можем да се конкурираме с Китай, Русия и Украйна.

Същото се случва в алуминиевия ни завод, в ЕТЕМ. Той работи за автомобилната индустрия – за гиганти като БМВ и Роувър. И в „София Мед“ инвестициите са насочени към производството на високотехнологични продукти. Започнахме с медни ламарини за строителството – покриви, улуци и т.н. В момента произвеждаме медни и месингови ленти за електрониката и електротехническата промишленост. Ленти, с дебелината на микрони. Един много дълъг път, който трябваше да бъде извървян. И беше извървян много успешно. Продукти с по-висока добавена стойност, на много по-високо технологично ниво - това е посоката, в която се инвестира в нашите предприятия.

Каква е прогнозата Ви за сектора през 2018 г.?

- Ако ме бяхте попитали през декември миналата година, щях да ви кажа, че съм много голям оптимист. Сега съм просто оптимист, защото европейският пазар расте. Видимо излязохме от икономическата криза, започнала през 2008 г. Бяха наложени ограничения на Китай. Нещата изглеждаха много добре и определено перспективно.

Но се случиха неочаквани и непредвидени събития. Тръмп и неговата администрация наложиха тези мита върху вноса на стомана и алуминий в САЩ. Това вещае голямо преразпределение на пазара. Трябва да видим докъде ще стигне.

Страните от НАФТА * отпаднаха от това ограничение. Южна Корея се съгласи да наложи собствена квота на експорта на метали за САЩ – 70 % от това, което е изнасяла за там. Европа не може да го направи, защото това противоречи на принципите на свободния пазар и на практиките на Световната търговска организация. Ако Европа остане с тези мита към Щатите, ще е голям проблем за Европа. Тя трябва да се защити от страни като Турция, един голям регионален производител на стомана.

След като Европа реши проблема с Китай, сега вносът на стомана от Турция ли е следващата голяма заплаха?


- Не е само Турция. Трябва да прибавим Виетнам, Индия, Пакистан, Япония и Южна Корея. Тези между 13 и 20 млн. тона стомана, които би трябвало да стигнат до Щатите, ще трябва да си намерят пазар. Това е цялостно разместване на пазара. Може да видим доставчици, които никога досега не сме виждали в Европа.

И това ще рефлектира върху другите индустрии?


- Няма как да не рефлектира - металургията е базова индустрия. Когато тя започне да се преструктурира и да се намества по нов начин, със сигурност ще има сътресения.

Благодаря Ви за това интервю!


Димитър Дженев


Снимки: Божидар Марков


* НАФТА - Северноамериканското споразумение за свободна търговия (на английски: North American Free Trade Agreement), или НАФТА (от съкращението на англ.: NAFTA), влязло в сила от януари 1994 г., е основата на търговски блок в Северна Америка. Често под това име се подразбира самата зона за свободна търговия, създадена със споразумението, с членове Канада, САЩ и Мексико.

 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер