експорт > пазари


Албена Симеонова: Българските биопроизводители все още не са си получили парите

Председателят на Българска асоциация „Биопродукти“ Албена Симеонова пред exporter.bg за възходящия тренд в развитието на биоземеделието у нас, шансовете на малките производители на външните пазари, подкрепата от страна на държавата и бъдещето на сектора

„Биопроизводителите у нас нарастват значително през последните години, но въпреки това България е на последно място в Европа“, казва Албена Симеонова.

Г-жо Симеонова, броят на сертифицираните биопроизводители в България нараства значително през последните години, както и обработваемите площи. През 2010 те са били едва 820, а за 2016 вече са 7200. Какво разчитате зад тези цифри?

- Когато основахме преди десетина година Българска асоциация „Биопродукти“ бяхме 25 биопроизводители. Сега наистина са 7200, но да не забравяме, че няколко хиляди от тях са само с пасища и ливади, които не реализират продукция. Нарастването е реално и благодарение на работата на Асоциацията в Комитета по наблюдение, където биопроизводителите успяха да получат допълнителни 15 точки в ранкинга по одобрение на проекта по 4.1. Така интересът към биопроизводството много се увеличи. Но това не е само в България, търсенето на биопродукти рязко нарасна и в Европа, където е основния пазар.

При този възходящ тренд, къде е България на европейската или световна биокарта?


- За съжаление, на последно място е в Европа. Съгласно една програма за развитие на биоземеделието 2008 - 2013 г., през 2013 г. площите, заети с биопроизводство, трябваше да са 8%, а те въпреки този възходящ тренд са около 5%. За пример мога да дам страни като Австрия, Германия, Швейцария, където този процент е 20%,  така че засега България е на опашката.

Кои са основните култури в България, които се отглеждат по биологичен начин?

- Всичко, което в България се отглежда по конвенционален начин, се произвежда и като био. Нашата Асоциация е изключително разнородна и включва всички браншове в себе си. Може би най-застъпени са етерично-маслените култури – роза, лавандула, маточина, лайка и др. Отглеждат се и зърнени - лимец, ечемик спелта, ръж, слънчоглед, царевица.

На полето Албена Симеонова е в стихията си. Много пъти, ако нe ви вдигне телефона, тя е там.

Диворастящите и овощните са изцяло застъпени, дори имаме и производител на био киви.

Избите, които правят биологични вина вече са 11. Много добре се развива и биологичното животновъдство – кози, овце, крави и биволи. Ще трябва да се преборим да се сертифицират птиците и зайците, защото има много голямо търсене.

Имате ли информация колко от произведената е България биопродукция е предназначена за износ?

- 90% е за износ. Преди години се изнасяше на 100%, но сега има много био магазини и пазари, поради което известно количество се задържа в страната.

България е на първо място в света по износ на биосертифицирана маслодайна роза и лавандула. Кои други родни биопродукти имат потенциал за износ?

- На първо място сме и по биологични пчелини. Биологичният пчелен мед се развива много сериозно.

Продължава ли тенденцията да изнасяме основно суровини и какво не достига на производителите за готова продукция?

- Пречката са политиците. Например в Комитета за наблюдение на Програмата за развитие на селските райони, заинтересованите браншови организации нямат право на глас и фактически управляващите, заедно с консултантите решават каква да е политиката.

На фермерския пазар пред Министерството на земеделието производителите предлагат своята био продукция. Сега е сезонът на ягодите.

И не напразно го казвам. Последното решение по мярката за преработката дава предимство и приоритет на големите производители, тези, които имат над 15 работни места.

Можете ли да си представите биопроизводител с 15 работници? Така, на практика, парите отиват при големите фабрики, които така или иначе преработват, вместо да се дадат на малкия производител, който да си затвори производството. За съжаление сме изключени по тази мярка.

Тогава какви са шансовете на малките предприятия да излязат на външни пазари?

- Шансовете са специализираните промоционални програми към ЕС, но въпросът е, че ние не можем да се преборим за тях. Не срещаме разбиране и нямаме необходимата подкрепа. Остана да усвоим 2 млн. евро за посещения на изложения, панаири, хепънинги и др. в западни страни, но не можем, тъй като програмата се разследва.

Какво е потреблението на биопродукти в България? Смятате ли, че цените са приемливи?

- Българинът все повече внимава какво слага на трапезата си и все повече се обръща към биопродуктите. Ако дойдете на фермерския ни пазар, който се провежда всяка сряда пред Министерството на земеделието, ще видите какъв огромен интерес има и какво потребление.

Казвате, че за да се намали цената на този продукт трябва да се скъси веригата между производители и купувачи. И една от крачките в тази посока са именно фермерските пазари в големите градове. Работеща формула ли е това?

- Изключително работеща формула е. В почти цялата страна вече има фермерски пазари, в които биопроизводителите имат своето достойно място. Хубавото е, че хората вече ни познават и идват да си купят от фермера, който го е произвел.

Фермерския пазар пред Министерството на земеделието се посещава от много млади хора и майки с деца.

Защото има доста фермерски пазари, на които има прекупвачи или произведената продукция  е с турски, сръбски или други суровини. Нещо, което просто не бива да се допуска.

Фермерските пазари са бъдещето, но все пак и търговските вериги трябва да се съобразяват с т.нар. феър трейд, защото не може моето вино да струва 10 лв., а те да го продават за 20 лв. Редно е добавената стойност да остане в производителя, а не в търговеца.

Миналата година излязохте на протести, защото българските биоземеделци бяха единствените в Европа, които не бяха получили компесаторните плащания за биоземеделие. Каква е ситуацията с днешна дата?

- Абсолютно същата, даже по-зле. Българските биопроизводители все още не са си получили парите. Колегите от Европа ги получиха през декември. И миналата година през април не ги бяхме получили, а сега се говори, че няма да ги има и през май.

Заговори се за злоупотреби и за схеми за източване на програмите неправомерно.  За бенефициенти, които не произвеждат биологична продукция, а получават европейско финансиране – че влизат в този бизнес единствено заради финансирането. Как може да се регулира този процес, има ли контрол?

- Ние участваме в групата, която подготвя новата наредба. Още преди 2 години, когато казаха, че парите за биологично производство свършват, изискахме да се изготвят специални правила, конкретно за таваните.

Био вината на Албена Симеонова под марката "Никопол" много добре се продават в чужбина. Търсени са и на фермерския пазар пред Министерството на земеделието.

Какво значи това 5 хил. дка биологична пшеница или 30 хил. дка биологични орехи. Това е несериозно. Истината е, че около 370 хил. дка са биологични пасища и ливади, без животни. Това е недопустимо.

Трябват ясни правила, ние сме ги предложили отдавна и се надяваме да ги приемат. Направили сме и списък с бенефициенти, които получават финансиране, а не произвеждат нищо. Първите 20 от тях, които получават най-много средства за биоземеделие, не са членове на Българска асоциация „Биопродукти“.

Вие произвеждате био вина. Добър ли е българският пазар за тях? Можем ли да направим сериозен пробив на външните пазари с био вина?

- Бих казала, че био вината са на равна нога с конвенционалните. Има ниша и тя тепърва се развива, но истината е, че техният пазар е чуждестранният. Основният потребител на биологични вина е Западна Европа, и то Германия.

Благодаря Ви за това интервю!


Биляна Николова

Снимки: Божидар Марков

 

 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер