експорт > международни изложения


Андон Кръстевски: Тази година за първи път експертите от журито на BIWC търсеха нещо повече от качество във виното

Производственият директор и главен технолог на македонската винарна Стоби коментира пред exporter.bg защо техният емблематичен Вранец може да стане световен бранд

„Чувствам се много горд, че на Седмия Balkans International Wine Competition 2018, нашият емблематичен местен сорт Вранец спечели Double Gold Medal“, казва Андон Кръстевски.

Г-н Кръстевски, Вашата оценка за вече приключилия Седми Balkans International Wine Competition (BIWC) 2018?

- За първи път съм в София на BIWC. Останах с много приятни впечатления от събитието. Смятам, че от всички винени фестивали на Балканите, този е най-престижният и най-класният – и като организация, и като винена култура на посетителите.

Имахме късмет и с времето – беше нито топло, нито студено - идеално за дегустация на вино. Вината бяха добре охладени, а в градината имаше добра светлина, което също е важно при преценката за едно вино. Организацията бе на високо ниво. Приятно съм изненадан и много впечатлен.

От шест вина на винарна Стоби, участавали в надпреварата, пет взеха медали - двоен златен за Веритас Специална резерва 2013 – Double Gold Medal, златен за Ркацители 2016 – Gold Medal, сребърен за Аминта Специална резерва 2015 – Silver Medal, сребърен за Ркацители 2017 – Silver Medal и бронзов за Аксиос Специална резерва 2014 – Bronze Medal. Това е голям успех, как ще го коментирате?

- Участваме от години в този конкурс и винаги печелим медали, но това, което се случи сега, ме кара да се чувствам много горд. Най-вече затова, че Вранец, нашият емблематичен местен сорт, спечели Double Gold Medal. Много голяма радост ми достави и успехът на нашето Ркацители – реколта 2016 взе Gold Medal, а 2017-та - Silver Medal. Аз от 3 години полагам специални усилия за вината от този грузински сорт, който е пренесен в Тиквешкия регион в годините след Втората световна война. При нас той се разви изключително добре. Ркацители 2015 показа изумителна плодовост и спечели сребро на Мундус Вини в Германия. Следващата реколта грабна отново сребро на Мундус Вини и бронз на Декантер в Лондон.

И ето сега, на Балканския форум на виното в София, Ркацители 2016 спечели златен медал, а Ркацители 2017 – сребърен, което показва, че сме на прав път в усилията си да изведем вината от този сорт до нови върхове. И да покажем, че той е благодатен за производството на качествени бели вина, които аз наричам гастрономски. Вина, които са не само качествени, но са за хора, които разбират от вино и храна.

Сигурен съм, че и шестте вина, участвали в конкурса, са Ви любими. Кое от тях обаче беше Вашият фаворит за наградите?


- Искрено си мислех, че Аминта има най-големи шансове за спечелването на наградите, защото е купаж от Вранец, Мерло и Каберне Совиньон. Вкусът от двата френски сорта е много по-разпознаваем по света. И изведнъж се появява един балкански елемент, който кара хората да се учудват и да се интересуват от това вино. Те започват да се питат какво още има в него, освен Мерло и Каберне. Говоря за тези, които не познават Вранеца.

Смятам, че тази година за първи път при трофеите, двойното злато и златото, журито не награди вина, които са само технически добре направени и с познат за света вкус. То отличи вина с характер, със свой собствен облик, по-различни от другите. Вина, които обикновения консуматор може би не цени толкова. Този път обаче експертите от журито търсеха нещо повече от качество във виното.

Преди време, в интервю за exporter.bg, ми казахте, че Вранец може да стане световно признат бранд. Защо?


- От всички бели и червени сортове, Вранецът е най-застъпен у нас. 80 % от световното производство на Вранец е в Македония. Той може да стане световен бранд, защото е много великодушен. Биохимическите му параметри показват, че в него има много цвят и захари, което е предпоставка за производството на плътни и натоварени вина.

От ляво на дясно: Десислава Томова от екипа на Юротим ООД, Андон Кръстевски - производствен директор и главен технолог на македонската винарна Стоби, Сашо Тодоров - регионален директор за Югоизточна Европа и управител на М&M Милицер и Мюнх БГ ООД и Евелина Костадинова от екипа на Юротим ООД. Голямата гала-вечер предстои. Тя ще бъще белязана с изключителното предстаяне на вината огт винарна Стоби.

В същото време в гроздето има много киселини – нещо, което трудно може да се постигне на тези тежки балкански ширини, където валежите са рядкост.

Във Вранец има много аромати, които понякога не са достатъчно рафинирани и са малко диви, но с отлежаването стават питомни и интересни за консуматорите на вина. Друг силен компонент на Вранеца са танините. Те са много и са свързани със здравето на човека. Умерената консумация на Вранец е изключителен лек за сърцето и свързаните с него кардиологични проблеми.

Във Вранеца има 3 пъти повече антиоксиданти, отколкото в Мерлото и Кабернето. Затова и миналия път в интервюто за сайта ви казах, че чаша Вранец е чаша здраве. Всички тези компоненти, по-силно застъпени във Вранеца, отколкото в останалите червени сортове, ни дават възможност да работим върху него по всяко време – от момента на брането до отлежаването в бъчвата и бутилката. Какво имам предвид?

Ако го наберем по-рано, от Вранеца стават хубави розета и млади червени вина, които могат да се пият още първата година. Но ако оставим гроздето да се бере малко по-късно, от него стават много концентрирани вина, върху които можем да работим с отлежаването в различни типове бъчви. Аз съм убеден в това, което говоря, защото вече направихме опит с Вранец, стоял 5 години в нова бъчва от френски дъб. Виното имаше такъв потенциал за зреене, цветът не беше еволюирал, а ароматите бяха станали още по-свежи и плодови. Това показва, че с този сорт може да се „играе“ по всякакъв начин. А най-хубавото, както при нас в Стоби, е да имаш много лозя, засадени с Вранец, защото това е гаранция, че можеш да произведеш големи количества вино и то да бъде в различен стил – и младо, и отлежало, зряло вино. Ето затова казвам, че един ден Вранец може да стане световно разпознаваем бранд.

Какви по-интересни бъдещи планове смятате да реализирате във винарната?


- Имаме интересни идеи и планове, които предстоят да бъдат реализирани съвсем скоро. Трябва да започнем производството на ракия, тъй като вече знаем как да използваме бариците.

Нещо също толкова важно е, че искаме да изградим малко шато сред лозята, което ще бъде предназначено за отлежаване само на висококачествени вина.

"Искам Вранецът един ден да спечели европейски трофей, а Ркацители да бъде наложено като бяло вино от Македония.", казва Андон Кръстевски, производствен директор и главен технолог на македонската винарна Стоби. Пожелаваме на този млад, талантлив и амбициозен енолог да сбъдне мечтите си.

Готови сме с проекта - предстои във времето да бъде реализиран.

Може би за първи път ще пуснем пенливо вино, получено по традиционния метод за производство на шампанизирани вина.

Разбира се повечето ни проекти са свързани с туризма, защото се утвърдихме като интересна туристическа атракция. Енотеката на винарната се посещава от много хора от Македония и други части на света.

Мечтите на енолога Андон Кръстевски. Кои са те?

- Искам Вранецът един ден да спечели европейски трофей. Това ще бъде най-добрата реклама за него. А другата ми мечта е свързана с това, което правим със сорта Ркацители. В него има една елегантност. Когато е младо, то е много плодово и напомня за Совиньон блана. Когато остарее, еволюира и придобива част от характеристиките на Ризлинга. Добре отлежава в бутилка и е много впечатляващо за клиентите. Видях го по време на Балканския форум. Ркацители има потенциала да бъде наложено като бяло вино от Македония.

Благодаря Ви за това интервю!

Димитър Дженев

Снимки: Божидар Марков

(Вината на македонската винарна Стоби, които са с изключително добро съотношение качество – цена, се доставят в България от Юротим ООД, партньор на Стоби у нас)












 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер