коментари > анализи


Инвестициите не са това, което са

Лесното обяснение, че чуждестранните инвестиции намаляват, защото чуждестранните инвеститори си тръгват е подвеждащо и се нуждае от по-задълбочен анализ и повече аргументи, се казва в анализ на Калоян Стайков от Института по пазарна икономика

Преките чуждестранни инвестиции са толкова, колкото са били и през 2007-2008 г., но има други фактори, както вътрешни, така и външни, които не позволяват на икономиката да расте толкова бързо.

Една от крилатите фрази на английския икономист Роналд Коуз гласи, че ако изтезавате данните достатъчно дълго, те ще ви признаят всичко. Алтернативното също е вярно – ако подходите повърхностно към тях, също могат да ви признаят всичко, но и в двата случая няма сигурност, че това е истината. Повод за тези размисли станаха опасенията от последните години за срив на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), като някои анализатори отидоха и по-далеч и обявиха, че чуждестранните инвеститори се изтеглят от страната. Това може и да е вярно за отделни компании, но развитието на икономиката като цяло разказва друга история.

Когато говорим за ПЧИ като индикатор за дейността на международните инвеститори в България, както и за интереса им към нови инвестиции, има поне две съществени особености, които трябва да се имат предвид. Първата е, че се публикуват както данни за потока на ПЧИ за даден период, така и за техния размер към определена дата, което повдига въпроса – кой от двата индикатора да се използва. Разликата между тях е, че потокът на инвестиции показва колко инвестиции са направени в рамките на определен период, например една година, докато размерът им е сумата на потоците инвестиции от предходни години. Така например, ако знаем размерът на преките чуждестранни инвестиции към 31 декември 2015 г. и размерът им към 31 декември 2016 г., то потокът на преки чуждестранни инвестиции за периода 1.01.2016 – 31.12.2016 г., условно е разликата между двата размера. Връщайки се на първоначалния въпрос – кой от двата индикатора да се използва, доклад на ЕЦБ от 2013 г. подкрепя резултатите от предишни изследвания по темата и препоръчва използването на размера на ПЧИ като индикатор за дейността на международни компании в дадена страна. Данните за потокът на преки чуждестранни инвестиции са волатилни и не позволяват изготвяне на реална оценка на дейността на международни компании в дадена страна.
Втората особеност, която не е присъща само за анализа на ПЧИ, е изборът на референтен период, тъй като може сериозно да изкриви резултатите. Така например реалният икономически растеж през 2017 г. в България е около 3,6%, което е над три пъти по-високо в сравнение с периода 2010-2014 г., когато средногодишният ръст е около 1%, но е близо два пъти по-ниско в сравнение с периода 2002-2008 г., когато средногодишният ръст е около 6,4%.

По отношение на самите данни за ПЧИ също трябва да се има предвид, че подлежат на ревизии до 24 месеца. Това означава, че данните за 2016 г. ще бъдат ревизирани до края на 2018 г., докато данните за 2015 г. вече са окончателни. Ревизиите на данните могат да ги коригират както нагоре – да отчетат по-висок приток на ПЧИ, така и надолу, но и в двата случая не е коректно да се сравняват предварителни с окончателни данни.

Ако разгледаме динамиката на размера на преките чуждестранни инвестиции в България като процент от БВП, се вижда, че се увеличава и достига най-високата си точка през 2009 г. от близо 95%, след което намалява до около 80-90%. Въпреки че се наблюдава спад в сравнение с 2009 г., нивата на ПЧИ са близки до тези от 2007-2008 г., когато икономиката регистрира реален растеж от около 7%, докато през 2017 г. той е около два пъти по-нисък – около 3,6%.

Ако разгледаме динамиката на размера на преките чуждестранни инвестиции в България като процент от БВП, се вижда, че се увеличава и достига най-високата си точка през 2009 г. от близо 95%, след което намалява до около 80-90%.

С други думи преките чуждестранни инвестиции са толкова, колкото са били и през 2007-2008 г., но има други фактори, както вътрешни, така и външни, които не позволяват на икономиката да расте толкова бързо.

Намаляването на инвестициите в периода 2009-2017 г. може да се дължи на по-нисък интерес от международните компании, но може да има и по-прозаично обяснение. Един от сравнително лесните примери е покупката на компания с чуждестранен собственик от местно физическо или юридическо лице, какъвто ще е резултатът, ако приключи сделката с българските активи на ЧЕЗ, в който случай ПЧИ в страната ще намалеят. Друго обяснение, със същия ефект, може да бъде получаване на българско гражданство от чуждестранен инвеститор в страната, какъвто, например, е случаят през 2011 г. в резултат на това, че Едоардо Миролио получава българско гражданство в края на 2010 г. С други думи лесното обяснение, че чуждестранните инвестиции намаляват, защото чуждестранните инвеститори си тръгват е подвеждащо и се нуждае от по-задълбочен анализ и повече аргументи.

Несъмнено ПЧИ са важни за икономиката, но, както вече обърнахме внимание, част от тях могат да бъдат заместени от местни инвестиции, което се наблюдава в периода след 2009 г. На това заключение навеждат данните за дела на ПЧИ (поток) в частните инвестиции в ДМА (бруто образуване на основен капитал) и дела на частните инвестиции в ДМА в БВП. Докато делът на ПЧИ в частните инвестиции в ДМА се увеличава в периода 2004-2007 г., което означава, че все по-голяма част от инвестициите в страната се дължат на чуждестранни компании, този дял започва да намалява още през 2008 г. С други думи още през 2008 г. значението на чуждестранните инвеститори за общите инвестиции започва да намалява, което продължава до 2017 г., когато достига едва 11%.


В същото време се наблюдава и намаляване на частните инвестиции в ДМА като дял от БВП (което е проблем и в останалите страни членки на Европейския съюз), но този спад е по-нисък в сравнение с гореспоменатия. Казано по друг начин докато потокът на преки чуждестранни инвестиции номинално спада с над 7 пъти в периода 2009-2017 г. (11,3 млрд. лв.), то частните инвестиции се свиват с 15% (3,1 млрд. лв.).

Несъмнено ПЧИ са важни за икономиката, но, както вече обърнахме внимание, част от тях могат да бъдат заместени от местни инвестиции, което се наблюдава в периода след 2009 г. На това заключение навеждат данните за дела на ПЧИ (поток) в частните инвестиции в ДМА (бруто образуване на основен капитал) и дела на частните инвестиции в ДМА в БВП.

През 2016 и 2017 г. обаче се наблюдава увеличение на дела на частните инвестиции в БВП, което е добра новина.

Несъмнено резкият спад на преките чуждестранни инвестиции през 2009 г. и задържането им на сравнително ниски нива през следващите години повдига редица въпроси, тъй като те са от ключово значение за икономическия растеж и реалната конвергенция с останалите страни членки на ЕС. Изследването им обаче не е еднозначно и заключенията, че инвеститорите напускат страната, създават излишна паника, вместо да направят конструктивни предложения.

Това не означава, че правителството си е свършило работата и всичко е идеално, тъй като и бизнес средата, и инвестиционната среда имат нужда от реформи, нещо, за което говорим от началото на кризата от 2009 г. Част от ролята на чуждестранните инвеститори е поета от местни предприемачи, но, както се вижда, нивото на инвестициите остава сравнително ниско – около 17% от БВП в периода 2010-2017 г. в сравнение с 22,7% в периода 2004-2008 г. Затова са необходими добре обмислени и последователни реформи с дългосрочна визия, без паника.

Автор: Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

 

 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер