експорт > пазари


Има прекомерна концентрация сред водещите по стойност стоки в експорта ни

Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни

Прекомерната концентрация е опасна, защото всяко смущение във функционирането на купувача води до подобно по размер смущение в работата на българския доставчик. Това е и най-големият риск в периода на икономически ограничения, породени от COVID 19.

Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни. Според Herfindahl–Hirschman Index (HHI), добра диверсификация има при стойност на индекса под 0.10, умерена концентрация има при стойности от 0.10 до 0.18. При над 0.18 се счита, че е налице прекомерна концентрация, а България има стойности на индекса над 0.3 при важни продукти.

Средно за всички изнасяни стоки, България постига индекс 0.05, но сред водещите по стойност стоки налице е прекомерна концентрация:

- Средни и тежки нефтени масла, индекс 0.32, поради това, че половината са износ за Турция;
- Катодна мед, 0.42, 60% от износа е за Китай;
- Руди и концентрати от благородни метали 0.79, 88% за Германия и 10% за Канада;
- Кабелни снопове 0.32, Турция е 45% от пазара ни;
- Медни руди и концентрати 0.36, почти половината е за Намибия;
- Велосипеди със спомагателен двигател 0.36, 48% за Германия и 30% за Белгия.

Прекомерната концентрация е опасна, защото всяко смущение във функционирането на купувача води до подобно по размер смущение в работата на българския доставчик. Това е и най-големият риск в периода на икономически ограничения, породени от COVID 19. Предстои да видим как те са се отразили на експортните ни партньори и там, където липсва достатъчно диверсификация, дали негативното влияние върху съответните български износители ще бъде голямо, посочва в годишния си анализ Веселин Илиев, главен директор „Външноикономическо сътрудничество“ в Българска стопанска камара (БСК), публикуван на сайта на камарата.

Част от концентрацията се дължи на факта, че не малко сравнително големи български предприятия са с преобладаваща чуждестранна собственост и продукцията им се изкупува от фирмата-майка. Това води след себе си износ на стоки за последваща преработка (а не крайни продукти, които са с по-висока добавена стойност), сравнително по-ниска производителност на труда, по-високи енергийни разходи за единица добавена стойност, ниски килограмови цени, повишено въздействие върху околната среда, в сравнение с това при фирмите-майки, и др.





 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер