експорт > пазари


В Китай е скъпо да произвеждаш дрехи

Васил Райчев, собственик на веригата магазини Hot Spot, пред exporter.bg за тенденциите на модния пазар

Натискът на немарковите дрехи обсебва потреблението в България

Васил Райчев, завършил финанси в САЩ. Един от първите в България, които развиха пазара на маркови дрехи. Разработил е десетки емблематични марки.


Днес определя себе си като борец с вятърни мелници. Като безграничен оптимист. Много негови приятели, които се занимават с облекло, се чудят как намира сили постоянно да измисля нещо различно. И все по-често се питат, защо не се е отказал.

Той обаче казва, че това което прави, е някакъв вид страст. Че това е някаква емоционална връзка с модата. И че в крайна сметка трябва да стане действително много зле, за да се откаже.


Г-н Райчев, повече от 15 години сте на пазара на маркови дрехи в България. Какво се случва на този пазар?

- Пазарът на маркови дрехи с всеки изминал ден потъва, защото натискът на немарковите дрехи обсебва потреблението в България. Вече всичко е въпрос на това какво човек може да си позволи да си купи.

И доколко разбира от съотношението качество – цена, защото за някои хора маркови дрехи е Zara и H&M, а това всъщност не е истина. Те са просто една модна ширпотреба за масово потребление.

Това е попмузиката на облеклото, ако може така да се каже.

Искате да кажете, че бизнес средата у нас не е добра?

- Бизнес средата вече четвърта година поред продължава да върви по спиралата надолу. Твърдя го, защото резултатите на всички, които участват на този пазар, четири години поред падат.

И с всяка следваща година те са на такова ниво, че реално всеки търговец или играч на пазара се замисля, дали да продължи да върви по тая спирала надолу или да отсече клона и да спре. До там, до където е стигнал.

Вижда ли се някаква светлина в тунела?

- Светлината е част от човешката природа. Човек се надява, че нещо хубаво ще се случи и това поддържа донякъде много хора да се занимават с този бизнес. Когато си го правил в продължение на 10-15 години, някак си е трудно да се откажеш. Това си е вид емоционална връзка.

А вие ще продължите ли да го правите?

- Аз и моят екип продължаваме да го правим, но по доста модифициран начин. Просто в последните 6 месеца се ориентираме или към нишови марки или към стоки, които са много достъпни.

Марки, които понякога са стара колекция, но могат да са на по-атрактивна цена за клиента. Защото днес цената определя потреблението.

Знам, че много пътувате на Запад, посещавате доста модни изложения. Какви тенденции се наблюдават на западните пазари?

- Забелязва се същото, каквото е и тука. Хората вече не харчат пари с лекота. А модата е удоволствие. Все пак човек си доставя някаква радост, купувайки си нови дрехи. И когато се стигне до там да си купува дрехи, защото му трябват дрехи за да се облича, това вече е задоволяване на една базова човешка потребност.

И тук вече играят прагматизмът и усещането за това колко пари ще отделиш за тази нужда.

Причината за този срив в потреблението само в световната икономическа криза ли се крие или в китайската инвазия, която през последните години разтърси пазарите на дрехи?

- Китайската инвазия е едно свръхпроизводство, което някъде трябва да се пласира. Защото това, което те внасят в България и го продават на дребно, е на такива цени, на каквито не може да се поръча и ушие в някоя фабрика у нас.

Ясно е, че няма икономически правила в тази експанзия. Това е по-скоро дъмпинг на световния пазар.

Много западни производители на модни облекла обаче изнесоха производството си в Китай, а после продават тези дрехи в Западна Европа? Явно и те са яхнали китайската вълна?

- Не, това което те поръчват в Китай се продава в Европа на такива цени, на каквито производителят е решил. Всеки се позиционира някъде, без значение къде е произвел стоката. Примерно, една италианска марка може да е произведена в Китай, но тя се продава като на цени за Италия.

Тя не се предлага на цени „Произведено в Китай”, т.е. евтино и достъпно.

Да разбирам ли, че западните компании произвеждат там евтино, а продават в Европа скъпо?

- Не. Италианците влагат много дизайн. Те имат много сериозни разходи по създаването на една марка и по маркетирането й. А дали е произведена в Китай, е въпрос на избор на самата компания, къде ще я възложи за производство.

В момента Китай въобще не е евтино място за производство на облекла. Евтините места са Бангладеш, Виетнам и Шри Ланка. Там е от 2 до 5 пъти по-евтино да се произвежда, отколкото в Китай.

Преди време вашата марка “Бригада” спечели редица престижни награди. Как се развива тя?

- Развива се с кротко темпо. Присъстваме на пазара по скромен начин.

Възможно ли е да направите износ на марката “Бригада” ?

- В някои по-добри времена, ако някой подкрепи начинанието като инвеститор. Тогава можем да направим износ.

А мислили сте за производство на дрехи у нас?

- Сами да произвиждаме, не. Но това да изнасяме колекция ще е удоволствие и радост. За това обаче трябва да се вложат пари. Ако тези пари се появят отнякъде, ще можем да го направим.

Цифрите показват, че близо 90 % от българската текстилна продукция е за износ. На какво се дължи този факт?

- Това е, защото цените на производство в Китай се покачиха. В един момент стана по-изгодно да произвеждаш облекла в Европа. Говоря за скъпите марки.
И това е един много добър шанс за българските производители да получат поръчки от Европа.

Коя е вашата емблематична марка?

- Марката Тимбърленд е това което описва начина ми на живот и начина ми на мислене спрямо природата. Защото природата е нещо, което не трябва само да го консумираш, а трябва и да му даваш, за да е в хармония и баланс с човечеството.

Благодаря за това интервю.

Димитър Дженев



 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер