коментари > анализи


Спомен за Христо Фотев

За първи път в exporter.bg, стихотворенията, които той избра, да бъдат преведени на английски език

Преди десет години на този ден, 27 юли, ни напусна поетът Христо Фотев. Но времето не може да отнеме нежността, страстта и обаянието на неговата поезия.

Преди десет години на този ден, 27 юли, ни напусна поетът Христо Фотев. Но времето не може да отнеме нежността, страстта и обаянието на неговата поезия.

През 1999 година се срещнах с него по повод на един мой проект за страница в интернет, на която представях съвременни български поети в превод на анлийски език.

Поетът ме прие в дома си в София през един есенен следобед. Помолих го да подбере няколко свои стихотворения като послания, които да преведа на английски.

От най-новата си книга „Христо Фотев – Събрани съчинения”– 1-ви том той се спря на четири стихотворения, които отбеляза в съдържанието. Когато ми я подаде, тя най-неочаквано се отвори на едно от тях:

Как искам да бъда добър – а съм лош ...
(о, стъпки на ангели в тъмната нощ)
И събуден от рижия - фосфорен вопъл
на чакал или гларус там край Созопол,
да вибрирам аз гол и спасен във едно
все по-малко и малко рибарско платно –
знак за сбогом ( лазурен триъгълен креп)
от морето – което лети – и от теб..
.

Другите три стихотворения, които Христо Фотев избра, бяха:

Бях на  самия връх на мойта младост.
Бях див – несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз – със ярост –
и се учудвам, останах жив!
Бях млад – красив и неправдоподобен!
Как падах аз над твоя тъмен глас.
Виновен съм – от скръбния ти спомен
не справедливост – милост искам аз.
И пак сънувам оня светъл хаос...
Не подозирах, а съм бил щастлив!
Обичах те без милост аз – със ярост!
И съжалявам, че останах жив!


Ах, най-подир свободен, весел, лош.

До смърт реален – и правдоподобен.
На симфоничния оркестър – лека нощ.
О, лека нощ, мой въздух камертонен,
в най-краткия, луминисцентен час!
В най-есенния дъжд - и кристаличен –
ти чакаш автобус, мой контрабас,
докрай добър, усърден, симфоничен.
Роялът... Лека нощ. И реквием.
И ти, мой диригент със бюст гипсиран.
Целувам те по скръбния корем,
мой барабан опитомен –
дресиран.
И си излизам... Тръгвам из Бургас.
В пейзажа му от алкохол и вятър.
В беззвучния му въздух падам аз –
концерт на полунощен вентилатор.
От манекен на манекен, от бюст
на бюст, от дъжд на...

Ти тъгуваш.

Не чуваш ли как сричам наизуст
аз своя ритуал на съществуващ?
Аз съществувам в календарен старт.
По навик съм достъпен и пластичен.
На твоя поглед сребърния алт
е тъй далечен, казал бих,
класичен.
Самотен съм... Обичах те от шест
до девет те обичах аз... С ненавист
аз стъпвам връз блестящия ти шлейф –
връз тоя дъжд, по-остър от кипарис.
И пак целувам мокрия ти глас.
Как се усмихваш ти – мой малък намек
за смърт и сън, за смърт и сън в Бургас...

Ти – мой разплакан и покорен навик.

Сбогом.


На Недялко Йорданов
Тоя влак  за Бургас е тъй бавен.
Аз сънувам дъждовния плаж.
Там е моят живот – моят странен
и единствен словесен пейзаж.

Там съм целият аз – там забравям,

че съм кратък и лош – че съм аз.
Глас на гларус и аз осезавам
тоя – целия свят... Там в Бургас,

аз умирам от нежност и ярост.

(А се мислех за подвиг роден.)
Глас на гларус, о, писък на гларус –
възмутителен спомен за мен.

За съжаление, не успях да продължа проекта. Но книгата с автографа на Христо Фотев стои на удобно място в библиотеката ми, за да мога да я отворя винаги, когато ми се приска някой да ми каже:

„Колко си хубава!”


или да си припомня:

„Не е измислица морето.
И щастието съществува!”



Ангелина Василева

(Днес exporter.bg ще пусне и интервю с Христо Фотев, взето от Димитър Дженев, в една незабравима вечер на 1993-та година.)



 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер