финанси > банки


Кипърски шамар за банковата реформа в Европа

Според The New York Times и Independent събитията в Кипър създават опасен прецедент

Откакто избухна дълговата криза в еврозоната, обикновените вложители бяха пощадени. Сега за първи път те са приканени да понесат част от бремето и да "съберат" 5,8 милиарда евро към обещаните спасителни 10 милиарда евро за Острова на Афродита

За първи път от началото на кризата в еврозоната и от прилагането на спасителните планове за Гърция, Португалия и Ирландия обикновените вложители са приканени да понесат част от бремето и да "съберат" 5,8 милиарда евро към обещаните спасителни 10 милиарда евро. Това поражда криза на доверието към банките в ЕС, пише The New York Times. Според флагмана на световната журналистика събитията в Кипър създават опасен прецедент.

Същият извод прави и британският Independent. Откакто избухна дълговата криза в еврозоната, вложителите бяха пощадени. Досега нито една от закъсалите страни от еврозоната не си позволи да стовари бремето на кризата върху гражданите, посочва вестникът и акцентира върху растящия гняв на кипърците, че договорената спасителна сделка в края на миналата седмица изобщо не е добра.

Еврогрупата позволи на Кипър по-гъвкаво прилагане на условията по спасителния план, отбелязва френският вестник Le Monde, след като министрите на финансите на еврозоната вече обявиха, че гледат благосклонно на възможността властите на Кипър да намалят и дори да премахнат спорния данък върху депозитите на малките вложители, при условие че успеят да съберат нужните около 6 милиарда евро.

Случващото се в Кипър поражда гневна реакция на Москва, допълва вестникът. Според рейтинговата агенция Moody's руските фирми в Кипър към 1 септември 2012 г. са имали влогове за 19 милиарда долара.

Ако данъкът върху големите влогове се наложи, Русия ще изгуби милиарди. Ето защо руският президент Владимир Путин и премиерът Дмитрий Медведев реагират гневно. Путин определи решението за облагане с данък на влоговете като "несправедливо, непрофесионално и опасно". Медведев го нарече "конфискация на чужди средства", подчертава Le Monde.

За гневната руска реакция пише и британският Financial Times. Руският финансов министър Антон Силуанов упрекна ЕС за решението да обложи депозитите с данък и подчерта, че Брюксел е трябвало да се допита до Москва по въпроса. Затова сега Москва обмисля дали да се оттегли от проекта за реструктуриране на по-ранния кипърски дълг, посочи министърът.

Както изглежда съществената част от бремето на новия данък ще се стовари върху плещите на богатите, коментира Le Figaro. Но като цяло темата за данъка постави в неудобна позиция правителството на Кипър и удари по рейтинга на новия кипърски президент Никос Анастасиадис месец след избирането му.

Figaro припомня във връзка с решението на еврогрупата да позволи на кипърските власти да пощадят малките вложители, че депозитите под 100 000 евро в кипърски банки са на обща стойност между 30 и 67 милиарда евро.

Ситуацията в Кипър отново силно напомни колко крехка остава икономическата политика в еврозоната, обобщава Washington Post. Вестникът признава, че за щастие САЩ няма да пострадат тежко, защото не са изложени чак толкова на кипърската криза.

С кипърската криза доверието в банките се изпари, отбелязва Guardian. Положението може само да се влошава. Изданието се спира върху протестите в Кипър, породени от неизгодния според кипърците спасителен план и върху растящата безработица, орязването на заплатите на държавните служители и закъснялото плащане на надниците. Вестникът категорично определя спасителният план за Кипър като истински банков обир.

В друга статия Guardian отразява притесненията на хилядите британци, притежаващи имоти в Кипър, на онези, които са се установили там или на британските военнослужещи на острова.

Вестникът акцентира и върху предупрежденията на управителя на кипърската централна банка банкер, носещ парадоксално името Паникос Димитриадис, че налогът върху банковите депозити ще постави в тежка ситуация двете най-големи кипърски банки, които ще имат нужда от консолидиране.

Събитията в Кипър отправят сериозно предупреждение към вложителите в закъсалите и спасявани Испания, Ирландия, Гърция, Португалия и Италия, отбелязва Daily Telegraph. Вестникът подчертава, че налогът върху депозитите е брутална форма на конфискация на авоарите. Като цяло целият спасителен план е брутален, добавя вестникът.

Идеята от депозитите в Кипър да бъдат събрани 5,8 млрд. евро под формата нов данък сериозно подкопа амбициите за реформа на европейската банкова система, както и усилията на финансовите институции по света да финансират операциите си главно чрез акумулирани депозити, пише Financial Times.

„Това е абсолютно смахнато решение“, коментира директор на европейска банка. „Това е най-голямата грешка, която до сега е получавала благословията на Европейската централна банка“.

Инвеститорите по света останаха шокирани от условията по спасителния план за Кипър, тъй като те преобръщат принципите на кредитната йерархия, създавайки прецедент, който може да бъде копиран в други страни от еврозоната.

Ето защо не е учудващо, че акциите на някои големи испански и италиански банки се сринаха с около 5%, докато спредовете по облигациите на страните от периферията на еврозоната отново се разшири.

Европейски банкер коментира, че данъчният план за Кипър „не вещае нищо добро за европейския банков съюз“ - мащабният, но недовършен проект за спасяване на еврозоната чрез единна система за надзор, затваряне на несъстоятелни банки и застраховка на депозитите.

Непосредствено ще бъде накърнено доверието в режима за застраховка на депозитите в ЕС – гарантирана от правителствата схема, при която на национално ниво се защитават всички спестявания под 100 хил. евро. Мярката беше въведена през 2008 г., за да се гарантира стабилността на финансовата система след фалита на Lehman Brothers.

Кипър демонстрира, че не само големите, но и малките депозити не са имунизирани срещу данъчни инициативи, в случай че банките се наложи да бъдат спасявани.

По тази причина европейският финансов комисар Мишел Барние иска депозитите под 100 хил. евро да не бъдат облагани с подобни данъци. Във всеки случай надеждите за паневропейски механизъм за гарантиране на депозитите сега изглеждат попарени.

 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер