Банер

бизнес > моят бизнес


Българка превзе крепостта Сомелиер в Италия

Ралица Георгиева, пред exporter.bg, за пътя извървян от търговията в България до сомелиерството и продажбите на вина в Италия

 

Ралица смята, че има адски добри винопроизводители, които са слабо известни на пазара, защото не правят като големите гиганти комерсиално вино. И затова започнала да се ориентира към малките производители, които правят наистина качествено вино.

Тя е българка, доказала се като сомелиер в Италия. На последното изложение на италиански вина Italian Wine & Food Tasting 2013, което се състоя във Военния клуб в София, Ралица Георгиева представяше елитна изба от Тоскана.

Пътят на чаровната българка, започнал от търговията през 1992 г. в България и преминал в сомелиерството и дистрибуцията на вина в Италия от 2007 г. насам, е повече от интересен. Това е сагата на една търсеща жена, успяла да се докаже на Апенините. Нещо, което на много малко българи се удава да го направят.

Голямата страст


Ралица завършва международни икономически отношения в България. Занимава се с най-различни неща в сферата на търговията, но от 2001 г. работи активно с италиански фирми и често пътува до Ботуша.

През всичките тези години обаче, тя си има една голяма страст – да стане сомелиер. И то не къде да е, а в Италия. От 2007 г.  Ралица вече живее там.

В началото сомелиерството е нещо абсолютно непознато за нея. Записва се да учи този занаят в Италианската асоциация на сомелиерите. Проучила е, че тази организация се ползва с изключителен авторитет и е член на Межународната сомелиерска асоциация.

Ралица Георгиева и Маурицио Феррери по време на изложението на италиански вина Italian Wine & Food Tasting 2013, което се състоя във Военния клуб в София през месец юни. Маурицио Феррери е президент на Феррери Груп - най-големият вносител в България на италиански храни, подправки и вина.

Обучението трае 3 години. Тя специално подчертава това, защото научила, че в България някои преминават курсове за две-три седмици, след което получават диплом за сомелиер.

Първата година изучават цялата енология, сортове и технология на правене на вино, както и дестилация на бира и на всички останали напитки.

През втората година се запознават с районите на Италия и нейните вина. А те са страшно много, защото страната от Апенините е най-големият производител на вино в света.

Изучават и вина от цял свят. За съжаление на българката българските вина са много малко застъпени.

Третата година овладяват тайните на храните и как те се съчетават със съответното вино. Според Ралица това 3-годишно обучение изгражда една невероятна винена култура, която може да ти е от полза, дори впоследствие да не се занимаваш със сомелиерство. Просто притежаваш богата собствена култура за хранене и за консумиране на напитки.

Но амбициозната българка не спира до тук. Тя завършва престижен сомелиерски курс за дегустация на шампанско, защото това е любима нейна напитка. Изкарва и един мастърс за производство, технология и бутилиране на вино. Едва тогава пристъпва към сомелиерството като занимание, от което да се препитава.

Сомелиер или дегустатор? Аз съм и двете!


“В началото, когато взех дипломата за сомелиер, бях много надъхана. Мислех си, че знам всичко. Но като започнах да узрявам в нещата, ми стана ясно, че колкото си мислех, че знам, толкова нищо не знам”, споделя Ралица.

Тя вижда, че големите дегустатори или сомелиери в света никога не се изтъкват. “Има голяма разлика между сомелиер и дегустатор. Това са два различни курса и изпитът, който трябва да издържиш поотделно, е много тежък”, разказва младата българка.

И допълва, че сомелиерът може и да е дегустатор, но дегустаторът не може да бъде сомелиер. Според нея всеки си избира сам пътя. За себе си казва: “Аз съм и двете”.

Да правиш качествено, а не комерсиално вино


За съжаление бързо разбира, че точно като сомелиер няма да може да направи кариера и че няма развитие, освен да работи в някой ресторант или да налива вино на някое изложение.

“Разбира се на мен ми беше интересно по време на изложения да разказвам за виното, да изграждам винена култура, да запознавам хората с нови изби, до подчертавам тероара, от който произлизат вината”, казва Ралица.

Тя смята, че има адски добри винопроизводители, които са слабо известни на пазара, защото не правят като големите гиганти комерсиално вино. И затова започнала да се ориентира към малките проиводители, които правят наистина качествено вино.

Разбира, че колкото повече върви напред в трупането на знания и опит, толкова повече осъзнава, колко тесен е кръгът от хора, които истински разбират от вино.

Осъзнава и още нещо. Че ако наистина иска да си изкарва прехраната в този занаят, трябва да се отдаде не на сомелиерството, а на продажбата и дистибуцията на вина.

Помагат й, както опита, който е натрупала в областта на търговията през годините след 1992-а, така и културата и знанията за самото вино, придобити по време на тригодишното обучение в Италия.

Новото амплоа


Започва да се самоусъвършенства сама. Пътува и посещава дегустации на световноизвестни величия в тази сфера като Оливър Круг, признат за един от тримата най-добри дегустатори на шампанско и Мишел Ролан – най-добрият енолог в света от областта на Бордо.

За да бъде в час с това, което се предлага и търси на световните пазари, Ралица посещава доста международни изложения. Не пропуска да отбележи, че е привърженичка на френските вина.

Любителка е на червените вина. Любимото й вино е Пино Ноар от Бургундия. От белите вина предпочита сухи, неароматни, но не може да не спомене Совиньон Блан от долината на Лоара, защото Франция е родината на качествените вина.

От година и половина тя активно се занимава с дистибуцията на вина в Италия и подчертава, че го прави доста успешно. Наясно, че италианците нямат културата на французите в производството на качествени вина, а наблягат адски много на количествата.

Но има друга област, в която според Ралица, през последните двадесет години Италия страшно дръпва напред и успява да изпревари французите. Това е производството на качествени сирена и колбаси. Тук Франция отстъпва палмата на първенството, но е първа в производството на качествени вина, където не допуска да бъде изпреварена.

Ралица знае, че момента в Италия е страшна криза, но се води от убеждението, че който успее сега, ще има бъдещето на своя страна. “Сега трябва да се посява, за да жънем след години”, разкрива тайната на своята философия амбициозната и доказала се българка.

Всяка зона в Италия е уникална


Казва, че всяка зона в Италия е интересна. И Севера, и Юга, и Централна Италия са красиви и имат уникални вина. Тя естествено предпочита Пиемонт де Бароло, но според нея не бива да се подценяват и вината на Кампания от областта Верино, известна със своята вулканична почва, създала забележителен тероар, а оттам и уникални вина.

Не пропуска да отбележи и една на от трите най-големи зони в Италия – Вулкавичелла, където се правят Амароне и Ле Реджото. И понеже живее в старинния средновековен град Мантуа, който се намира на 30 км от Верона, отдава дължимото и на тази зона – Реджа Мира с небезизвестното газирано червено вино Ламбруско.

“В Италия е много трудно да продаваш вино от една зона в друга, защото те са привърженици всяка на своето”, казва Ралица.

На страната на производителите


Сблъсква се и с още едно препятствие. В Италия, въпреки че страната има вековна култура за вино, доста хора не разбират от вина. “Дори и сред сомелиерите се срещат хора, които говорят глупости и когато оценяват вина, подценяват качествените. Затова аз избягвам да казвам, че съм сомелиер, защото за собствениците на изби, ние не сме много добре приети, тъй като сме тези, които критикуваме виното”, споделя Ралица.

Тя смята, че не е необходимо да харчиш някаква огромна цифра пари, за да пиеш добро вино. Когато едно вино е хубаво, качествено, няма смисъл да го коментираш. “То самото вино говори за себе си”, убедена е Ралица.

И дава пример с бутилка Бароло, която струва 20 евро. “ Първо изпъква самия тероар, а след това ръката на енолога и на собственика на избата, който го е правил”, разказва увлекателно младата българка.

Разяснява, че нещата опират до терена, до лозята, до гроздето, което се бере ръчно. “Един огромен труд стои зад един такъв продукт и идва някой като нас и започва да го критикува. Аз затова реших да взема страната на производителите на вино”, категорична е Ралица.

Пътят на виното


Ралица никога не забравя пътя на виното, който тръгва през вековете от Грузия, минава през Тракия и Гърция, за да стигне и до Италия. Тя казва, че и до днес в Южна Италия има оригинални сортове гръцки вина – Греко ди Туфо. Греко, което значи гръцки и Туфо – вида земя, терена, на който се отглежда този сорт грозде.

Тя продава Греко ди Туфо на изба Terredora Paolo Mastroberardino и казва, че това е едно изключително вино. Доста минерално, защото почвата, където се отглежда гроздето, е вулканична.

Не случайно през 2012 г. бялото Греко ди Туфо на Terredora Paolo Mastroberardino влиза в 100-те най-добри вина на Wine Spectator. Това е единственото бяло вино, попаднало в тази престижна класация.

Тази година и бялото, и червеното Греко ди Туфо на избата печелят Голямата награда на международното изложение Vinitaly във Верона.

Българка съм и си оставам българка


Ралица се чувства щастлива, че е получила подкрепата на италианските производители, че са повярвали в нея и че са дали силен тласък на нейната работа в Италия. Тя казва, че те са големи професионалисти и че докато се докаже пред тях,  е изпитала огромни затруднения.

“В началото никой не ме приемаше на сериозно, най-малкото защото съм жена, а италианците са средиземноморски характер. Доказах се с много усилия, но знам, че имам доста дълъг път да извървя, тъй като освен Италия, цял свят произвежда вино”, споделя младата българка.

Задачата, която сега си е поставила, е да изучи българските вина, за да може да ги предлага. “Все пак съм българка и си оставам българка. Не си смених националността. И ако мога по-често да идвам в България и да се запознавам с нашите вина, това ще е една от най-големите ми радости в живота”, завършва своя разказ Ралица, която след изложението замина за Италия, с обещанието да върне по-скоро на родна земя.

Димитър Дженев


Снимки: Божидар Марков



















 
Банер

Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер