експорт > пазари


Кой губи и кой печели от падането на квотите за мляко и млечни продукти в ЕС

След либерализацията на млечния пазар в ЕС от 2015 г. в България може да се очаква засилен внос на прясно мляко от Унгария, Чехия и Словакия


От 1 април, за първи път от 30 години, европейците ще могат да произвеждат колкото си искат мляко. Страните от Северна Европа посрещат с радост отпадането на млечните квоти, докато Франция е предпазлива, опасявайки се менчето да не прелее, пише Франс прес.

Действието на квотния режим за мляко и млечни продукти в Европейския съюз изтича на 31 март 2015 година, се казва в съобщение на Европейската комисия.

Въведен за пръв път през 1984 година, когато производството в ЕС значително надхвърля търсенето, квотният режим е сред инструментите за преодоляване на тези структурни излишъци.

Последователните реформи на Общата селскостопанска политика на ЕС доведоха до засилване на пазарната ориентация на сектора, а успоредно с това и до предоставяне на набор от други, по-целенасочени инструменти за подпомагане на производители в уязвими области - като планински райони, където производствените разходи са по-високи.

През 2003 г. бе взето решение за крайния срок за премахване на квотите, за да се осигури на производителите от ЕС повече гъвкавост в отговор на нарастващото търсене, особено на
световния пазар. Решението бе потвърдено през 2008 г. със серия от мерки, насочени към плавно премахване на квотната система.

През последните 5 години въпреки квотите износът на ЕС на мляко и млечни продукти нарасна с 45 процента като обем и с 95 процента като стойност. Пазарните прогнози сочат, че
перспективите за по-нататъшен растеж остават силни, особено за продукти с добавена стойност като сиренето, както и съставки, използвани в хранителни, спортни и диетични продукти.

Така от 1 април, за първи път от 30 години, европейците ще могат да произвеждат колкото си искат мляко. Страните от Северна Европа посрещат с радост отпадането на млечните квоти, докато Франция е предпазлива, опасявайки се менчето да не прелее, пише Франс прес.

След Втората световна война беше необходимо все повече да се увеличава млекодобивът. От началото на 1970-те години обаче пазарът се пренасити. За да не бъде повече принуждавана да изкупува излишните количества на високи цени, през 1984 година Европа въведе режима на квоти, предизвиквайки шок сред животновъдите.

Пълното либерализиране на млечния пазар в ЕС 30 години по-късно е истинска революция, макар че от 2009 до 2013 година квотите постепенно се увеличаваха с 1 процент годишно, за да бъде подготвен секторът да отговори на нарастващото световно търсене.

Нововъзникващите пазарни икономики използват все повече млечни продукти, а гигантският китайски пазар поглъща все повече бебешко мляко, внесено от чужбина, смятано за по-безопасно след поредицата санитарни скандали в Китай.

В този контекст Северна Европа е първа на стартовата линия, отбелязва Франс прес. Ирландия например не крие намеренията си да увеличи с 50 процента производството си на мляко до 2020 година. В момента тя изнася 80 процента от млечните си продукти. В Холандия Асоциацията на млекопроизводителите (NZO) също вижда "невероятен шанс" в отпадането на квотите.

Квотната система в ЕС даде предимство на САЩ и Нова Зеландия, която днес е най-големият износител в света, отбелязва говорителят на асоциацията. Но холандските животновъди са
твърдо решени да наваксат изоставането, като се надяват да увеличат млекодобива си с 20 процента до 2020 година.

В Германия, най-големият производител на мляко на континента, секторът планира да увеличи производството си между 1 и 3 процента до 2020 година. Германските животновъди не крият радостта си от отпадането на квотите, тъй като за 30 години са ги надвишавали 21 пъти и са платили близо 2 милиарда евро глоби, припомня Вернер Рютер от Съюза на млекодобивния сектор в провинция Долна Саксония.

Единствено Франция, вторият производител на мляко в Европа, не бърза да се радва. Френските животновъди твърдят, че няма да произвеждат повече, ако търсенето, довело до спад на цените на млякото с 30 процента, остане слабо. Париж има подкрепата на Полша и Италия, но остава твърде самотен в ЕС, още повече, че от началото на февруари млякото на прах поскъпна с близо 500 евро на тон до 2350 евро поради спада на производството в Европа, сушата в Нова Зеландия и поевтиняването на еврото, което насърчава износа на европейско мляко.

Като цяло Европа вече е подготвена за отпадането на млечните квоти и секторът й е преструктуриран, отбелязва АФП. За шест години млекодобивните й стопанства са намалели с около 200 000. През 2014 година в ЕС са произведени 151 милиарда литра мляко в близо 666 000 стопанства, а за 2015 година се очаква млекодобивът да остане на същото равнище въпреки отпадането на квотите в края на март.

Средният брой на кравите в европейските стада е 29, но има огромни разлики в отделните страни: във Великобритания стадата са средно с по 119 крави, а в Полша - с 16. В същото време в Германия и в Полша има ферми, и то немалко, с по няколко хиляди глави добитък.

За да изнася своите 1,887 милиарда литра мляко годишно (под формата на масло и мляко на прах), Европейският съюз трябва да се конкурира на международните пазари с Нова Зеландия, САЩ, Австралия, Аржентина и дори Беларус.

Какви ще са последствията за България


След либерализацията на млечния пазар в ЕС от 2015 г. в България може да се очаква засилен внос на прясно мляко от Унгария, Чехия и Словакия. Страната ни е конкурентна единствено при износа на кисело мляко и сирене, но дори и в тези области се нарежда на 12-о и 15-о място в ЕС. Това предупреждава икономистът Николай Вълканов от Института за пазарна икономика (ИПИ) в анализ за перспективите пред млечното говедовъдство в България след отпадането на квотите в ЕС от 2015 г. 

Липсата на ограничения за обема производство от следващата година ще увеличи конкуренцията в ЕС и най-вероятно ще доведе до регионална концентрация на производството в северозападната част на континента, предупреждава анализаторът. Увеличеното производство в едни страни ще бъде съпътствано с намаление в други страни.

Докато в някои държави членки (като България) квотата не може да бъде достигната, в северозападната част на Европа фермерите вече се готвят за експанзия. Според “Economic Analysis of EU Dairy Sector Development beyond 2015: Trade, Exports and World Market Integration”, „това не просто ще завърши с регионална концентрация, която изисква инвестиции в преработка за сметка на излизащите от бизнеса, но също и в постоянно нарастване на производството на мляко през следващото десетилетие”.

Заключението на друг доклад е, че отпадането на квотите ще доведе до увеличение в размера на най-големите ферми.

Оцеляването на по-малките фермери ще е въпрос на намирането на ниши – локални пазари или производство на специфични преработени продукти. Според част от експертите отпадането на квотите и очакваните по-големи колебания и спад в цените ще доведат до изоставяне на бизнеса в някои страни с по-високи разходи за производство и събиране на млякото като прибалтийските държави, Румъния, България и южните държави членки (с изключение на региона на р. По в Италия).

От това ще се възползват северните държави членки с по-ефективно говедовъдство, където производството на мляко играе основна роля в икономиката и няма друга икономическа алтернатива.

Въз основа на изпълнението на млечните квоти за 2010 – 2012 г. може да се предположи, че сред държавите, които ще отбележат най-голям ръст в производството на мляко след либерализацията, са Ирландия, Австрия, Германия и Холандия. За тези, които са далеч от изпълнението на квотите си като Обединеното кралство, Швеция, Румъния и България, се очаква спад.

Анализ на ИПИ на разкритото конкурентно предимство в пет групи основни млечни продукти за износ (сирене и извара, мътеница и кисело мляко, масло, концентрирани мляко и сметана, неконцентрирани мляко и сметана) на 24 държави от ЕС дава допълнителни поводи за притеснение.


 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер