експорт > пазари

Д-р Митко Василев: В Германия малките и средни предприятия са гръбнакът на икономиката, към това би трябвало да се стремим и в България

Визитка:

Д-р Митко Василев e главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) от създаването й през 2004 г. Преди това д-р Василев оглавява организациите-предшественички на ГБИТК: от март 1993 г. – Представителството на германската икономика, а от март 1995 г. – Деловия клуб на германската икономика в България. ГБИТК е учредена на 9 март 2004 г. на базата на двустранно споразумение между правителствата на Федерална Република Германия и Република България. Днес със своите над 500 фирми членове тя е най-голямата двустранна търговска камара в България. От 2003 г. д-р Митко Василев е Представител на Бавария в България.

Г-н Василев, Германия е основният двигател на българския експорт и най-големият пазар за български стоки. Общият стокообмен с Германия от година на година расте. На какво се дължат тези впечатляващи резултати?

-  Германия представлява най-важния чуждестранен пазар за българска продукция. През 2014 година износът на България към Германия е на стойност 2,6 млрд. евро – повече от износа към която и да е друга страна, към която България изнася стоки и услуги. На основата на данните на Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Германия можем да прогнозираме, че търговският обмен между България и Германия за 2015 г. ще достигне нов рекорд и ще надхвърли стойността от 2014 г. от 5,9 млрд. Евро.

За последното десетилетие търговският обмен между Германия и България е нараснал над два пъти. Бизнес отношенията между двете страни традиционно са добри. От една страна качествените германски стоки и услуги се радват на интерес в България, от друга – по-ниските нива на цените и сравнително късият логистичен път обуславят интереса на Германия към българска продукция. Влизането на България в Европейския съюз даде допълнителни импулси.

За периода януари – ноември 2015 г. износът за Германия е в размер на 2,7 млрд. евро. Имате ли данни колко от него е формиран от малки и средни предприятия (МСП)?

-  Нямаме информация за дела на малките и средните предприятия на базата на данните за външната търговия. Съществуват обаче инструменти, чрез които българските малки и средни предприятия могат да развиват експортна дейност. Бих искал да спомена успехите на компании на водещи панаири в Германия. Изложенията са трамплин към немския и световния пазар. Германо-Българската индустриално-търговска камара е представител на шест германски панаира за България.

През април 2016 г. в Мюнхен предстои bauma, най-мащабното световно изложение за строителни машини, машини за производство на строителни материали, машини за минната промишленост, транспортни средства и оборудване за строителството. България ще бъде представена с рекорден брой фирми-изложители – 6 фирми на 300 кв. м. По традиция българските посетители се доближават до 1000.

На изложението на хранително-вкусовата промишленост „Ануга“ в Кьолн през октомври 2015 г. участваха 80 български фирми! През октомври 2015 на най-голямото европейско изложение за недвижими имоти и инвестиционни проекти „Експо Реал“ в Мюнхен за пореден път имаше общ български щанд, на който наши фирми представиха своите логистични проекти. През октомври 2016 г. на същото изложение отново ще имаме общ щанд.

При участието си в панаири предприятията получават подкрепа и от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. В Германия МСП са гръбнакът на икономиката. Към това би трябвало да се стремим и в България.

След традиционните стоки, които изнасяме за Германия (метали, фармацевтични продукти, пластмасови изделия, каучук, облекла, мед, електрически машини, кабели, мебели и мн. други), има ли нови атрактивни пазарни ниши, към които да се насочат българските производители?

-  Немският пазар е заситен. Атрактивни пазарни ниши трудно могат да се открият. Вероятно има потенциал в износа например на био-продукти. Като цяло обаче българските компании трябва не да търсят ниши, а да пробиват на пазара със силни конкурентноспособни продукти.

България се наложи като предпочитана дестинация за аутосорсинг за редица чуждестранни компании. На тях до голяма степен се дължи ръстът в износа. Разбира се, и за българската икономика, и за висококвалифицираната работна ръка би било добре, ако България изнася повече стоки и услуги с по-висока добавена стойност. Но това е въпрос, както на фирмена, така и на държавна политика.

Има ли конкретни региони, към които родните фирми проявяват по-голям интерес?

-  В класацията по търговски обмен между България и отделните германски федерални републики за 2014 г. на първо място е Северен Рейн-Вестфалия (1,3 млрд. евро), на второ – Баден-Вюртемберг (0,9 млрд. евро), а на трето – Бавария (0,8 млрд. евро). Подреждането в челната тройка от години е стабилно. Тепърва предстои българските фирми да преоткриват позабравените пазари в регионите на бившата Източна Германия.

Дефицитът на квалифицирани кадри, както в традиционните, така и за модерните индустрии у нас е сериозен проблем и той пряко кореспондира с инициативата на ГБИТК за създаване на клъстер „Дуално професионално обучение“. Колко компании се присъединиха към клъстера и проявиха интерес към този вид обучение? Как вървят пилотните проекти?

-  Чрез изграждането на клъстера „Дуално професионално обучение“ ГБИТК подкрепя фирмите при набавянето на квалифицирани специалисти за тяхната дейност. Това е от решаващо значение за бъдещия успех на компаниите. В Германия дуалното професионално обучение е сред предпоставките за успеха на малките и средните предприятия.

През януари 2015 г. в рамките на камарата бе създаден клъстерът „Дуално професионално обучение“. На 05.10.2015 г. започна първото пилотно обучение по професията „Фирмен мениджър“ в Националната финансово-стопанска гимназия в София. Проектът за обучение на ГБИТК е планиран за период от две години. Паралелката e съставена от десет обучаващи се, служители на фирмите Интрама Инвест ЕООД, Каолин АД, Пирин-Текс ЕООД, Софарма АД, Софарма Трейдинг АД и  ГБИТК.

Отзивите от страна и на фирмите, и на обучаващите се, са положителни. При интерес ще сформираме и паралелка по техническа професия. Компаниите в България трябва да разглеждат набавянето на кадри като дългосрочна цел, за постигането на която са необходими инвестиции.

Чуждият инвеститор е привлечен от България заради по-благоприятните условия за бизнес – по-ниската цена на труда, по-ниските данъци, удобна локация, която позволява лесен достъп до различните пазари по света. Кои са факторите обаче, които възпрепятстват дейността на чуждите компаните у нас и в частност на германските?

- „Липса на развитие“ – това накратко е обобщението на проучването на бизнес средата, проведено от Германо-Българската индустриално-търговка камара през 2015 г. сред своите фирми членове за единадесета поредна година.

Предимствата на България като дестинация за бизнес продължават да бъдат атрактивната данъчна тежест, ниската цена на работната ръка и членството в Европейския съюз.

Факторите обаче, които от години възпрепятстват дейността на компаниите, са значително повече от положителните страни на икономическия ландшафт: неефективното публично управление, слабата правна система, непрозрачността на обществените поръчки, липсващите реформи в сферата на образованието, корупцията и престъпността.

Въпреки това едва 12 % от анкетираните съжаляват, че са избрали България за място за развиване на своя бизнес, а търговският обмен между България и Германия отбелязва рекорд след рекорд. 88 % от анкетираните биха инвестирали отново в България.

Проучването за 2016 г. тече в момента. Резултатите ще бъдат оповестени през месец април на настоящата година.

С какви трудности се сблъскват родните фирми, които изнасят своята продукция в Германия?

-  Германският пазар е отворен за фирми, които имат капацитет да доставят продукти и услуги с постоянно качество в необходимото количество навреме. Преди да осъществи първата стъпка към Германия българската фирма трябва да направи детайлно проучване на пазара. От значение е доброто владеене на немски език. Германо-Българската индустриално-търговска камара също може да съдейства чрез своя отдел за услуги Deinternational.

Има ли отлив от германски инвеститори и ако да, кои са факторите довели до това?

-  Данните на БНБ за нивото на германските преки инвестиции в България за 2011 г. показват отлив от минус 45,7 млн. евро, а за 2014 г. – голям спад от минус 275,6 млн. евро.

Трябва да се прави разлика между два вида немски предприятия в България – тези, които се стремят да изнасят продуктите си към чужбина, и тези, които са обърнали поглед най-вече към българския пазар.

За да има успех един чуждестранен бизнес, той трябва освен всичко друго да спечели подкрепата на силен партньор от средата, в която предстои да се развие. Една от причините за липсата на нови немски инвеститори е фактът, че периодът на приватизацията, който даде шанс на много чуждестранни фирми да се установят в България, е приключил.

България има проблем с имиджа си в развитите страни, който се дължи и на политическата нестабилност, съществуваща в миналите години, дори и за момента рамковите условия в държавата да се подобряват.

Чрез обединяването на усилията на Федералното правителство и на българското правителство по казуса „Кльостерс-Цемеко“ България се надява да подобри инвестиционните си рамкови условия. Като резултат Германия отново дава държавни инвестиционни гаранции на свои фирми, решили да инвестират в България.

Очаквате ли нови немски инвестиции?

-  Част от фирмите членове на ГБИТК са немски инвеститори в България. Нашите усилия на първо място са насочени към това те да не напускат страната, да продължават да влагат средства в разширяване на производството, създаване на нови работни места, квалифициране на персонала, изграждане на инфраструктура, опазване на околната среда и други обществено значими проекти.

Получаваме запитвания от германски фирми, които имат интерес към България, срещаме се с техни представители в рамките на бизнес делегации, но ние не бихме могли да назоваваме имена. Камарата играе ролята на консултант, на посредник. Разбирате, че разговорите са конфиденциални.

В каква посока трябва да се работи и да се популяризира България като бизнес дестинация?

-   България предлага още повече шансове след приемането ни в Европейския съюз (ЕС). Българският пазар е динамичен и крие ниши, които тепърва ще бъдат разработвани. Той е и врата между Европа и Азия. Отлично подготвена работна ръка може да стане един от факторите, който да засили конкурентоспособността ни спрямо съседните страни. В тази посока трябва да работим.

Но дори ниската данъчна ставка от 10 процента не е достатъчен фактор, ако липсва стабилност в съдебната система, ако липса социална и политическа стабилност. Добра съдебна система означава върховенство на закона, тоест еднакви правила за всички, лоялна конкуренция. В докладите на Европейската комисия именно съдебната система е „ахилесовата пета“ на България. Българското правителство трябва да насочи усилията си от една страна към решаване на тези проблеми, а от друга, след като проблемите са решени, към позиционирането на България като привлекателна дестинация за бизнес на световната карта.

Биляна Боянова