експорт > пазари

Създателят на първата бутикова изба в България: Това, че произвеждаш малки количества вина, не те прави уникален и бутиков

Винарска изба “TODOROFF” е първата по рода си бутикова изба в България. Може да се каже, че Вие положихте основите на модерното винопроизводство. Сега вече много изби могат да се похвалят с това. Кое е това зрънце, обаче, което ги отличава една от друга и оформя индивидуалността на всяка изба и нейните продукти?

- Наистина Винарска изба “TODOROFF” е първата по рода си бутикова изба в България. През 2001 г. все още не се говореше толкова много за винарски изби, като разбира се изключим съществуващите големи винпроми, а „бутикова изба“ звучеше доста екзотично.

Когато представих Винарска изба “TODOROFF“ като бутикова изба много хора гледаха подозрително и шеговито на този термин. Това бе и причината да създам първия си продукт вино „Todoroff Boutique“. Трябваше да започне налагане на този термин и хората да свикват с него. Освен това, виното, което представих като „бутиково“, беше в стил „нов свят“, което също беше нещо ново за това време. Все още в България не се познаваха вината от новия свят. Да предложиш на пазара в България младо завършено вино, с плодов характер и без да е отлежало в дъб, си беше направо екзотика за 2001 г. За винена култура дори не се споменаваше и т.н. Такава беше ситуацията тогава.

Да бъдеш различен и уникален, е най важното условие за да бъдеш бутиков производител, без значение какво произвеждаш. Трябва да изразяваш „себе си“ и „своята индивидуалност“. Факта, че произвеждаш малки количества, не те прави уникален и бутиков. Това в момента е наложеното понятие за бутикова изба в България. Щом произвеждаш малко, значи си бутиков. По тази логика всеки домашен производител би следвало да е „бутиков“, защото произвежда малки количества. Индивидуалността се определя от философията и политиката на производителя, от това, което собственика или технолозите предават на продукта и го моделират. На следващ план идват типичните за виното характеристики като тероар, технологията за производство на виното, селекцията на  гроздето и т.н. Всеки така наречен бутиков производител трябва да си отговори на въпроса: „Кое ме прави различен от другите?“ и това да се забелязва от потребителите. Има ли отговор на този въпрос, значи е „бутиков“ и вече е оформил своята индивидуалност.

“TODOROFF” е изключително добре развиващ се и утвърден бранд  не само у нас, но и в чужбина. Как се налага бранд на международните пазари?

- Това е много трудна задача. Конкретно в сектора вино, един бранд не може да се конкурира с бранда на утвърдените държави винопроизводители, които са определили, че винопроизводството и продукта вино е част от приоритетите им. По скоро там, където сме успели да се наложим, се дължи преди всичко на факта, че продуктите са се харесали на определен кръг потребители, без това да означава, че сме завладели някакви големи пазари. Не смея да твърдя, че сме наложен международен бранд все още, което не изключва възможността да работим в тази посока. Това се прави или с много пари за реклама или с постоянство във времето. За нас е по реален втория вариант - с постоянство във времето.

Вие разбихте мита, че бутиковите винарни са фокусирани основно върху вътрешния пазар. Изнасяте вина за Китай. Как се случи това партньорство и как се преборихте с най-големите вносители там – Франция, Италия и Испания?

- Аз работя в Китай не само за разкриване на възможности за експорт на вино, а като цяло за разпознаване на България и българските продукти. За пазара в Китай, на този етап, не можем да си мислим да се преборим с утвърдените държави вносители като Франция, Италия, Испания и страните от Новия свят. За китайците има две понятия – „френско вино“ и „всичко останало“. Ние засега не сме дори във възприятията им в категорията „всичко останало“. България е малко популярна в Китай, а още по-малко като винопроизводител.

Голям пазар е, но мога да  кажа, че е един от най-трудните пазари в света. Ние не можем да си мислим, че китайците като пият по една чаша вино и ще им продадем нашето. Виж това за френското вино е по реално. Не е без значение и факта, че в Бордо вече има над 200 изби собственост на китайски инвеститори, а подобен случай в Бълграия няма. Не че няма желание български изби да се продадат на чужди инвеститори. Проблемът е, че няма инвеститорски интерес към нас.

Какво количество вино изнасяте за Китай и кое е по-предпочитано – бяло или червено?

- Изнасям по няколко контейнера на година, но както казах, това е незначително за техния пазар. Китайците предпочитат червено вино, но в последно време бялото вино става все по популярно. Имат интерес и към розе.

По данни на Евростат страните от ЕС са изнесли през 2016 г. вино, извън общността, на стойност 10 млрд. евро, като една трета от него се пада на пазара в САЩ, чак след това идват Китай и Швейцария. Вие как гледате на този пазар?

- Нашите експортни пазари са също насочени към САЩ и Китай, а на следващ план в Европа. Лично аз определям САЩ и Китай като по обективни и реални пазари, т.е. клиентите там не са предубедени към бранда „България“. Това за европейския пазар не е така. Брандът „България“ за европейския пазар е спирачка за нашите продукти. Тепърва трябва да се доказваме, че имаме качествени вина.

Смятате ли, че е възможно българските винопроизводители да се презентират на външните пазари обединени, без да губят своята идентичност?

- За мен това е най-важната крачка. Първо трябва да се наложим като производители под бранда „България“, а след това всички със собствените си брандове да защитаваме този общ обединяващ бранд. Това е единствения правилен ход на българските винопроизводители. Всеки производител може да даде сравнение с това как се представят производителите от други държави (особено Франция) и как ние по време на международните изложения. Но може да се каже, че вече има положителни стъпки в тази насока и смятам, че всички ще разберем, че е необходимо обединено представяне на международните пазари.

Отшумя ли тенденцията за лош имидж на българските вина като некачествени?

- Личното ми мнение е, че вече европейските производители, това са го разбрали, но все още по законите на конкуренцията не се признава публично, а се набляга върху всеки негативен случай. По важно е да се докажем пред потребителския свят и да покажем новия облик на българското винопроизводство. За това ще помогне по-активното развитие на винения туризъм.

Произведено в България - предимство ли е или недостатък?

- Има и предимства, и недостатъци. Ние живеем и произвеждаме в България и това ни прави уникални. Трябва само да разберем, че трябва всички да работим за налагането на този бранд, не само винопризводителите.

Туризмът също е вид експорт. Всеки турист отнася със себе си спомен за пребиваването си в България. Ако е положително, значи сме успели.

Вие сте вече 15 години на пазара. Какви са вашите наблюдения, промени ли се културата на потребление и философията на българина за виното като сакрална напитка/еликсир?

- Мога да кажа, че в сравнение с винената култура преди 15 години, в момента състоянието е коренно различно. Тогава обяснявахме „що е то винена култура“. Днес вече всички хора, които консумират вино, имат някаква представа. Може да се каже, че всеки потребител с понятие за винена култура, е посетил поне една винена презентация и е приел някаква информация, полезна за него. Има вече литература на тази тема. Вече е много по лесно да се презентира виното като продукт. Имам надежда, че то ще навлиза все повече и повече в културата на българския потребител, не като продукт за напиване, а както казват траките, за опияняване и връзка с боговете, каквото всъщност представляват и тракийските мистерии.

Какви са последните тенденции на пазара на вино?

- По мои наблюдения, българския потребител предпочита вината стил „нов свят“. Това са вина, които не са прекалено наситени с дървесни аромати, отлежали дълго в дъбови бъчви. Предочитанията са за меки, същевременно плътни, плодови и ароматни вина. Повече се търсят по-млади вина, до 3 години. Има временни предпочитания към купажни вина, които се приемат като екзотични, но след това потребителският вкус се връща към чисто сортовите вина, които най-силно изразяват характера на сорта във виното.

Българските производители търсят все още своята индивидуалност и стил. Моето най-голямо желание е, след време всеки да намери своя стил, да го следва и по този начин за потребителите ще е много интересно, опитвайки различни вина. Това ще ни помогне много.

Какво вино консумира българинът – внос или родно производство. Имате ли информация какво е процентното съотношение?

- В процентно съотношение не мога да кажа, но голяма част от българския потребител изразява предпочитания към вносните вина, което не е аргументирано за мен. Без да се познава виното, много често се правят прибързани заключения в полза на чуждите вина. Харесва ми как е във Франция и Испания. Там местните хора пият вино местно производство. Това ги прави по-горди, че подкрепят и вярват на своите производители.

Аз не съм против чуждите вина. Има прекрасни вина на достъпни цени. Всеки има нужда да опита различни вкусове. Но все пак се надявам, един ден да спечелим тази благородна битка с чуждите вина на собствена територия, в нашата държава, и пред български потребители.

Димитър Дженев

Биляна Николова