експорт > пазари

Стремеж към балансиране и диверсифициране на взаимната търговия между България и Китай

Активизиране на търговията между България и Китай, както и възможностите за разширяване на износа от страната ни за китайския пазар са били обсъдени по време на 18-та сесия на Българо-китайската Междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество, провела се в София, съобщава икономическото министерство. Заседанието на Комисията е било съвместно председателствано от министъра на икономиката и индустрията Петър Дилов и заместник-министъра на търговията на Китайската народна република Лин Дзи.

Настоящата, осемнадесета сесия на Комисията се провежда след петгодишно прекъсване, след последната проведена през 2020 г., преди да настъпи кризата, предизвикана от пандемията COVID-19. На заседанието участие са взели още заместник-министърът на икономиката и индустрията Дончо Барбалов, представители на министерства, агенции, Национална компания индустриални зони и експерти.

В рамките на сесията са били разгледани ключови направления на сътрудничество между България и Китай, сред които търговия и инвестиции, транспортна и комуникационна свързаност, инфраструктура, земеделие и храни, опазване на околната среда, енергетика и туризъм.

Потвърден е бил стремежът към балансиране и диверсифициране на взаимната търговия чрез увеличаване на българския износ на селскостопански и хранителни стоки, етерични масла, вина и високотехнологични продукти. Подчертано е било значението на привличането на китайски инвестиции в сектори с висока добавена стойност, включително чрез представянето на индустриалните зони на България.

В своето изказване министър Дилов подчертал, че българската икономика е подкрепена от стабилна макроикономическа политика, насочена към създаването на позитивна бизнес среда, което привлича както вътрешни, така и външни инвестиции.

„Разглеждаме развитието на двустранните търговско-икономически отношения в контекста на пълноправното членство на България в Европейския съюз и Шенгенското пространство“, изтъкнал Дилов.

По думите му присъединяването към Шенген през 2024 г. е укрепило доверието към икономиката ни и я е утвърдило като надежден партньор. „Предстоящото влизане в еврозоната през 2026 г. ще донесе още по-голяма макроикономическа стабилност, по-ниски транзакционни разходи и по-силен интеграционен ефект за бизнеса, а напредъкът към членство в ОИСР ще отвори достъп до най-добрите международни практики, ще насърчи инвестициите и ще ускори структурните реформи”, посочил той.

Двете страни са изразили удовлетворение от постигнатите договорености и подчертали, че успешното провеждане на сесията поставя здрава основа за конкретни резултати в близко бъдеще, които ще задълбочат икономическото партньорство между България и Китай.

Стокообменът

По данни на икономическото министерство за 2024 г. общият стокообмен с Китайската народна република възлиза на 3.8 млрд. щ. дол., което представлява спад в размер на 4.5% спрямо 2023 г. Тази промяна се дължи на съкращаването на българския износ с 25.6%, като се наблюдава слаб ръст във вноса. Водещи стоки в износа на България за китайския пазар са медни руди и техните концентрати, кюспета, интегрални схеми и електронни микрокомплекти.

Китайски инвестиции у нас

За периода 2014 г. - 2024 г. са отчетени положителни нетни преки инвестиции на Китай в България в размер на 185.4 млн. евро. (по данни на БНБ).

В сътрудничеството си с Китай българската страна се стреми към привличане на сериозни китайски инвестиции в сектори, в които страната ни има традиционни предимства и такива, които осигуряват висока добавена стойност и повишена конкурентоспособност на икономиката – машиностроене, автомобилостроене и производство на авточасти, електроника и електротехника, информационни и комуникационни технологии, селско стопанство и хранително-вкусова промишленост, туризъм, показва анализ на икономическото министерство.

В него се посочва още, че през 2023 г. и 2024 г. интерес към инвестиране в България е бил проявен от китайски фирми от следните сектори: производство на авточасти; използване на магнитна сила (power magnetics); производство на електрически материали; производство на прозорци, топлообменници.