за ценители > lifestyle

Bernina Express – от ледниците до палмите

Швейцария е страна, прочута не само с шоколадите, часовниците и алпийската природа, но и със своите влакове. Съчетанието от превъзходни железници и смайващи пейзажи прави пътуването по много от линиите уникално преживяване.

В това отношение Bernina Express няма равен. Първо, защото само за 2,5 ч. ви сваля от алпийските ледници до палмите край Лаго ди Комо. Второ, защото голяма част от маршрута е включена в списъка на световното историческо наследство на ЮНЕСКО.

И трето, заради чудесата на швейцарската инженерна мисъл, осъществена при строителството на железницата. Да започнем именно от там.

Bernina Express има две линии – по-дългата Албула, която започва от градчето Шур и по-късата Бернина, която започва от прочутия ски курорт Сент Мориц. Специално отклонение я свързва с баровския курорт Давос. Пътуването по по-дългата линия продължава 4 часа, а по по-кратката – 2,5 часа.

Линията Албула е строена от Rhatische Bahn (Ретише Бан, но в пътеводителите най-често присъства като Rhaetian Railway) между 1898 и 1904 г., а Бернина - малко по-късно, между 1908 и 1910 г.

Живописният маршрут е изпъстрен с 84 тунела (най-дългият – Верена, надхвърля 19 км) и 383 моста, събрани по протежението на 384-те километра на тази жп линия.

Влакът потегля от Шур при надморска височина от 584 м, прекосява Алпите при Оспицио Бернина на височина 2253 м и се спуска при Тирано, разположено на 429 м над морското равнище.

При всяка друга линия това би означавало построяването на зъбчата железница, но швейцарците решили проблема, като използвали множество спирали и в началото на маршрута постигнали постоянен наклон, достигащ 4,5 градуса, а по линията Бернина – 7 градуса.

Приложили и нестандартни решения като уникалния спираловиден виадукт край Брусио с дължина 110 м.

Пътуването с Bernina Express протича по следния начин. Настанявате се в някой от удобните модерни вагони и скоро след като потеглите от Шур, се спускате в долината Домлешг, района с най-голямата концентрация на средновековни замъци в цяла Европа.

От прозорците се вижда и най-внушителният от тях – Ортенщайн, построен през XII в. Следва спускане по ждрелото на Шлиншлухт и преминаване по високия 90 м виадукт Солис.

Навлизането в долината Албулатал е свързано с преминаването по друг виадукт – Ландвасер, последван от надвиснали високи скали, прорязани от множество тунели.

Долината Енгадин, в която е разположен Сент Мориц, е начало на стръмното изкачване на Алпите. То предлага смайващи гледки към планините Диаволеца, ледника Мортерач, езерото Лаго Бианко...

Тук влакът навлиза в прохода Бернина и достига височина от 2253 м, което го прави най-високопланинската железница в Европа, която не използва зъбчат механизъм.

Оттук започва спускането към Поскиаво, популярен някога аристократичен курорт, и Ла Пресе, градче в северния край на Лаго ди Паскиаво, където Bernina Express влиза в ролята на трамвай и преминава по живописната му главна улица. От двете страни на релсите минават автомобили, а ролята на гара изпълнява част от тротоара.

Следва спускане по виадукта край Брусио, чиито 9 арки се снижават толкова бързо, че позволяват на влака да мине под една от тях, и пристигане в последната спирка – италианското градче Тирано, където швейцарският влак спира редом с италианския експрес до Милано.

Пътешествието обаче не приключва. Линията на Bernina Express продължава, но вече с автобуси, за да премине през италианска територия покрай Лаго ди Комо и да завърши отново на швейцарска земя в Лугано.

Милко Стоименов, списание Travel magazine