коментари > анализи

За съчките в огъня и за подпалвачите

Съчки в огъня

В нормалните светове открит раздор в една администрация не е възможен, а такъв като тукашния е просто немислим. Ако някой преди години беше твърдял обратното, всички щяха да си мислят, че разказва вицове или просто не е в час.

Но в Туин Пийкс всичко е възможно.

Не е виновна бабичката, която подхвърлила последните съчки на кладата.

Тя не знае.

Най-много съчки хвърлят онези, които се греят на огъня на раздора и онези, които са го запалили.

Онези, които безвъзвратно са загубили позиции и онези, които са слаби да ги завладеят.

Онези, които се страхуват, онези, които ненавиждат и онези, които искат да останат необезспокоявани в тъмното. Онези, които обичат пушено.

Колкото повече са хвърлените съчки, толкова по-висок е огънят и по-гъста тъмнината покрай него.

Когато изгасне, в Туин Пийкс ще притъмнее. Всички ще почнат да си светят с кибритени клечки. Ако са им останали.

1993 г.

Премиерата

“Съчки в огъня“ на прокурара от Върховна касационна прокуратура Димитър Генчев е книга не само за огъня и за съчките, но и за подпалвачите. За тези, които палят огньовете, и за тези, които им ги поръчват. Последните, както авторът правилно е отбелязъл, са винаги на тъмно.

Те гледат кладите необозспокоявани в тъмното. И колкото “повече са хвърлените съчки, толкова по-висок е огънят и по-гъста тъмнината покрай него”. Писано е през 1993 г., но сякаш се отнася за времето, в което и днес живеем.

Премиерата на публицистичната книга на Димитър Генчев се състоя в Културния дом към Съюза на юристите в България. Присъстваха хора, които безспорно са част от правния елит на страната ни. И бившият конституционен съдия проф. Снежана Начева, и проф. Кино Лазаров, все хора известни не само с огромния си обществен авторитет, но и с това, че пишат поезия.

Поезия пише и прокурорът Димитър Генчев. Той има зад гърба си две стихосбирки: “Сърдечни климати” и “Звездни дъждове”.

Когато го попитах: “Как вирее поезията в сянката на тогата?”, той ми отговори: “И в правото, и в поезията трябва да намериш точните думи.” Най-точните думи, за да представи книгата, бе намерил нейният редактор поета Деньо Денев. Самата рецензия бе едно изящно есе.

Димитър Дженев