коментари > анализи

Портрети, които говорят

Най сетне излезе от печат книгата на Надежда Михайлова–Сталянова и Владислав Миланов „Езикови портрети на български политици”, част първа. За съжаление в лимитиран тираж от 300 екземпляра, без да се разпространява в книжарниците, тъй като това са условията на публичния проект за нейното издаване.

Да се надяваме, все пак, че ограничените бройки ще достигнат чрез обществените и частни библиотеки до онези, които наистина се нуждаят от тях. Защото книгата заслужава да бъде прочетена.

Двамата преподаватели от Катедрата по български език в СУ „Св. Климент Охридски” представиха пред широката общественост резултатите от своето осемгодишно научно изследване, проведено с участието на техни студенти.

Истината е, че това беше едно отдавна очаквано четиво, защото нивото на речева култура на някои от българските политици е такова, че би накарало средностатистическия българин да се изчерви, ако за миг си представи, че това е неговото дете , което говори пред учителката и съучениците си в класната стая.

Тайно се надявахме, че някой някога ще събере смелост да извика като в приказката„Царят е гол!” / в случая „Политиците не могат да си позволяват да изглеждат неграмотни!”/ И това се случи!..

Проблемът е, че през последните години у нас неправилно се изразяват публично не само политици, но също така журналисти, светски личности, преподаватели, говорители на държавни ведомства и агенции.

А в развлекателния бизнес тази тенденция се е наложила така уютно, че често границата между шаржа и действителността  става почти незабележима.

В този смисъл изследването на Надежда Михайлова–Сталянова и Владислав Миланов има един по-широк кръг от адресати – всички онези, които съзнателно формират модела на нацията за норма и приемливост в съвременния български език.

В тази толкова „деликатна” обстановка, авторите са намерили един много балансиран и обективен подход. Те не пишат отлични или слаби оценки и не  размахват назидателно пръст. В книгата няма „най-добър” или „най-лош”.

Има делови анализи на речевите характеристики и поведение на най-популярните български политици към момента на базата на техни публични изказвания в пленарната зала и пред медиите.

И ако се посмеем от сърце на някои от тях, не е зле да прочетем внимателно, също така, раздела, в който са обобщени най-често срещаните отклонения в политическото говорене, които са навярно и най-обичайните грешки изобщо в съвременния разговорен български език.

Това е полезно и навременно ръководство за онези, които биха искали да поработят сериозно върху публичния си имидж.

Ангелина Василева