коментари > анализи

Опитът на предприемача

Наскоро издателство „Сиела” пусна на пазара книгата „Спомени” от Александър Гиргинов (1902-1985). Това е непубликувано досега произведение на един малко познат, но много интересен автор.

Той е известен повече като драматург, въпреки че е написал редица разкази и други белетристични творби, чийто житейски път е достоен за романизиране.

Александър Гиргинов е един от създателите и първият директор на Театъра на народната армия (1950-1952). Особено интересни са обаче преживяванията на автора от двайсетте и трийсетте години на миналия век.

Предлаганият откъс описва събития от периода 1933-1934 г., но колко близко и познато звучат те сега през 2012г.!


В разстояние на два-три месеца се продадоха само стотина екземпляра. Това съвсем не беше достатъчно. Дори афишите, окачени по будките, не помогнаха за лансирането на „Момичето от циганското кабаре”.

Конкуренцията беше голяма. Книжният пазар беше задръстен от книги и брошури… Една стока, за да се харчи сполучливо, необходимо е да й се направи реклама.

Трябваше да измисля нещо и аз, за да рекламирам моята. Това му е хубаво на младия човек, че никога не се отчайва. Дори бях съгласен да раздавам книгите си, само и само те да могат да бъдат четени …

… Оставаше само да помисля, как да направя това. Защо да не дам обявление във вестниците – автор изпраща книгите си безплатно на всеки, който пожелае? Но пак пари, този път за пощенски марки.

Идва ми нова идея. Не може ли да накарам читателя да си плати, изпращайки ми пощенските си разноски във вид на марки. Изчислявам и установявам, че ако читателят ми изпрати всичко на всичко 5 лева във вид на пощенски марки, те след като покрият средствата по пощата и тези за отпечатването на книгата, ще ми останат за печалба към 3 лева на екземпляр.

Прекрасно! Какво бяха 5 лева на времето, нищожна сума. В случая главната роля играеше преди всичко тиражът. Една книга се продава скъпо, тъй като капиталът, вложен от издателя, трябва да се чака с години да бъде осребрен.

Всичко това се дължи на тиража, похарчен наведнъж, той спасява положението. В търговията има един закон – голям пласмент търпи малка печалба, но прави голям оборот. Има и друго: хората винаги се съблазняват, когато чуват думата „безплатно”.

Така трябваше да гласи обявлението ми: „Изпраща се безплатно книга, срещу 5 лева за пощенски разноски”. Нямаше какво повече да разсъждавам. Пристъпвам към работа. За да бъде по-тайнствена цялата тази спекулация, вземам си пощенска кутия.

Всичко трябваше да бъде изпратено на адрес: „Пощенска кутия № 215 – София”. Толкоз. Дадох обявление във вестник „Утро” и зачаках резултата. Още след първите три-четири дни той се получи. Писмата на адрес „Пощенска кутия 215 – София” започнаха да пристигат.

На втората и третата седмица получавах от 20 до 30 писма на ден. Повторих и потретих обявлението във вестник „Утро”. Поръчките не преставаха. Не можех да смогна на правя пакети.

А какво правех с получените пощенски марки? Уговорих се с няколко будки да им доставям марки с по-голяма печалба, отколкото им даваше държавата. Последната им даваше 2% печалба, а аз има давах 5%. И те предпочетоха моите марки.

Когато една работа потръгне добре, явяват се и нови идеи… Този метод на пласиране на книги стана достояние на мои приятели писатели… Ето, че се събираме с няколко млади писатели и създаваме „Комитет българска литература”.

Отпечатваме книгите на Александър Карпаров, Иван Хаджимарчев, Тодор Ценков и Недялко Месечков.

Комитетът има и своя кантора. Аз вече съм издател.

Мелания Рашева