туризъм > екзотични дестинации

Япония – сбогом на митовете

Бях в Япония преди земетресението и унищожителното цунами, няколко месеца след които в интернет се появи информация, че през 2012 г. правителството на страната ще осигури безплатно пътуване на хиляди желаещи от целия свят с цел възстановяване на туристическия бизнес.

Устойчиви на бедствия

Не знам, дали са го осъществили, но съм сигурна, че посетителите на Япония днес няма да се сблъскат с нищо по-различно от онова, което аз видях през 2010 г. Освен може би, ако в момента са попаднали в засегнатите от проливните дъждове и наводнения райони.

Затова смятам да ви разкажа за Япония и японците такива, каквито бяха преди две години – странни хора от друга планета, способни да устоят на всякакви земни природни бедствия и да продължат да живеят все едно нищо особено не се е случило.

Защото на планетата Япония земетресенията са ежедневие, а за жителите й оцеляването сред природните стихии е част от живота (нормалния дневен ритъм).

Търпението да чакаш

В Токио бях по време на петте майски почивни дни, когато всички хукват да посещават храмове, дворци, паркове и други забележителности. Както се видя и по телевизията по време на голямото земетресение, японците могат да чакат търпеливо с часове на опашка, независимо дали за дажба минерална вода, храна или за да се поклонят на някой бог, бил той шинтуистки или будистки.

Защото повечето семейства изповядват и двете религии – едната местна и свързана с обожествяването на императора, а втората донесена от Китай и наложила се от историческите обстоятелства.

Това не им пречи обаче да се блъскат по претъпканите тротоари на многомилионните градове и да отминават без типичното навсякъде другаде японско извинение. Могат да ти отнесат рамото, да ти забият в ребрата лакът и да отминат забързани в своето ежедневие.

Без страх от кражби

Стълпотворението на много хора единствено тук не е създало среда за развитие на джебчийството (или може би нашите и румънските „специалисти” не са стигнали още толкова далеч).

От външните джобове на чантите на жените стърчат джиесеми, циповете са отворени така, че се вижда цялото съдържание (включително портфейлите!), но за разлика от повечето страни, където съм била, тук ни успокоиха, че няма опасност от кражби.

Пословичната чистота

Няма смисъл да обяснявам, че улиците са чисти и всеки носи боклука до дома си, защото се събира разделно. Поради тази причина кошчета няма и това на пръв поглед шокира.

Приятна изненада са и чистите автомобили, винаги лъскави все едно току що излизат от автомивката или магазина, без драскотина по тях. За разлика от пешеходците тук редът и дисциплината са навсякъде, нарушения на правилника не видях, нямаше и катастрофи.

Полицаи на място

Дали само защото на повечето светофари и пешеходни пътеки стоят полицаи? Тяхното присъствие в големия град е наложително, но не само заради трафика. В късна доба в старата столица Киото видях трима полицаи да убеждават паднал на улицата пиян японец, че трябва да стане и да се прибере у дома. Започнаха учтиво, но продължиха строго и накрая се пребориха с упорството му - не му позволиха да преспи на улицата в стария град, както си беше наумил.

Промяна в нравите

Някъде четох, че самоубийствата били често явление в тази страна. Не твърдя, че от едно пътуване човек може да стане специалист и да вникне дълбоко в психологията на даден народ, но смятам, че японците са далеч от  образа на отчаяни работохолици, както ги представят някои автори на запад и мисълта за самоубийство не стои на едно от първите места в съзнанието им.

Казват, че Япония бавно се променя по отношение на нравите. Вероятно е така, но влиянието на глобализацията е налице. На първо място в развитието на икономиката разбира се, в случая имам предвид човешкия фактор, а не техническия.

Доскоро японецът и фирмата, в която работи, бяха едно цяло и цял свят знае, че тази връзка трае от постъпването на работа до … пенсия. Сега обаче Фирмата с главна буква не е вече онзи феодал и служителят няма самосъзнанието на крепостен селянин. Той може да реши да напусне и да се премести на друго място, което не се смята за изключение и нарушение на правилата.

9-та по Рихтер в семейството

Патриархалното японско семейство също се тресе по 9-та степен от скалата на Рихтер, поне в големите градове. И най-интересното е, че не младите са опасните бунтари, а възрастни японки, които отгледали децата си, търпели години наред своя съпруг-диктатор, изчакват той да се пенсионира и се развеждат с него.

Могат да правят, каквото пожелаят, а не да се въртят на пета пред капризния старец. Полага им се по закон половината от пенсията му. И те, свободни, тръгват да обикалят света с приятелки. Затова като видите групи възрастни японки, не си мислете, че са надживели мъжете си. В повечето случаи те просто са разкъсали оковите на патриархалното семейство.

Младежи като от комиксите

А младежите? По улиците на Осака срещам ученици в униформи. На пръв поглед нищо различно от останалия свят, ако преди това не бях посетила за една вечер студентския град в Токио. Определено става дума за друга планета!

Никъде освен в Япония не можете да срещнете момичета и момчета облечени като героини и герои от местни комикси. Цяла индустрия се занимава с „манга”, започнала своето развитие след Втората световна война.

Развлекателните книжки с картинки постепенно обсебват съзнанието на новото поколение до такава степен, че както преди време четохме, един японец се „оженил” за виртуалната си любима героиня, тъй като бил влюбен безумно в нейния компютърен образ.

Трудно ми е да опиша момичетата с розови чадърчета, къси воалени полички, изпод които се подават обсипаните с панделки ластици на яркооцветените, дълги мрежести чорапи, покачили се на обувки с невероятно високи токчета и придружаващите ги младежи в официални костюми или спортни екипи точно копие на облеклото от комиксите.

Какво ли бъдеще очаква тази страна разкъсвана между вкорененото патриархално съзнание и виртуалното настояще, в което живеят повечето от младите хора в нея?

На нас земляните не би ни достигнало въображение да си го представим, без да сме посетили поне веднъж Япония – десетата планета на Слънчевата система.   

Мелания Рашева