коментари > анализи

Винария се нуждае от Refresh, държавата - също

С всяка следваща Винария броят на участниците намалява. Говоря за избите, а не за техниката и консумативите, които бяха заели цяла една палата. Фирмите в тази сфера бяха доста повече от винопроизводителите.

Факт е, че имаше щандове и на нови изби, но бяха малко. Големите играчи не присъстваха. Техните редици като изложители тотално оредяха. Аз лично видях щандове само на три от най-големите ни винопроизводители. А те са много повече. И не бяха тук.

Големите отсъстващи

Ще изброя само някои от големите отсъстващи: Винекс Славянци, Братя Минкови, ЛВК Винпром Търговище, Домейн Бойар, Катаржина Естейт, Вини Сливен, Черноморско злато Поморие... Излишно е да продължавам.

Големите играчи в този бизнес от няколко години отписаха един от най-големите винени форуми не само в България, но и на Балканите. Една част от тях обвиняват Пловдивския панаир, че е сложил цени, каквито няма никъде в Европа. Други откровено заявяват, че тези, които посещават изложението, не са техните хора, а именно търговци, ресторантьори и сомелиери.

И малките ги нямаше

Има още един тревожен факт. Голяма част от големите винопроизводители участват по световни изложения. Въпросът е, че на Винария ги нямаше 95 % от малките изби. Тези, които по принцип са обречени на успех, защото са фокусирани върху правенето на качествени вина в лимитирани серии. А именно тях ги нямаше. Те не бяха припознали това изложение.

От Българската асоциация на независимите лозари и винари, която обединява към 15 малки изби, ми казаха, че са поискали от Пловдивския панаир преференциална цена, ако участват с общ щанд. Получили са каквото искат, но уви... твърде късно. Вече е нямало време нито да са подготвя щанд, нито да се участва, както подобава.

Малките изби в България вече са много и правят вина, с които могат да впечатлят всеки консуматор по света. Но те  масово се ориентират към участия на други изложения. Силен пример в това отношение е Балканският форум на виното, който много от тези изби припознаха като свой и на който ще участват вече за втори път. Да не говорим, че 12 от тези изби ще се представят на тестинг в Милано, който също е част от Балканския форум на виното.

А ако тръгне реклама на вина от Новия свят?

На фона на тази незаинтерисованост към изложението Винария, което очевидно се нуждае от Refresh, се забеляза една друга тенденция. Тук бяха дошли със свои щандове вина от Аржентина и Южна Африка. Държавите, които в момента осъществяват тотална експанзия на световните пазари. Питам се дали много скоро няма да завладеят и българския пазар. Особено като гледам цените, на които присъстват и се продават в масовите търговски вериги.

“Представяш ли си, какво би станало, ако страните от Новия свят направят една масирана реклама по телевизии и радиа у нас?”, попита ме наскоро висш държавен служител, който работи именно в сферата на винопроизводството. И сам си отговори на въпроса, че не иска да си представя, какво би се случило с българските вина. Добре, че онези от оня край на света, все още не са се усетили.

Държавата България и другите

Не случайно насочих моя коментар към съдбата на българските винопроизводители, защото и за най-големите специалисти е ясно, че те трудно ще оцелеят без експорт. И именно тук му е мястото да спомена два факта. Даже не е необходимо да ги коментирам.

Наскоро, на две от най-големите световни винени изложения – ПРОДЕКСПО в Москва и ProWine в Дюселдорф, държавата България, която по официалните статистики е 18 – та в класацията на винопроизводителите в света, нямаше свой щанд.

В Москва балканските държави са имали огромни щандове. В Дюселдорф – също. За справка на изложението в Германия със свои щандове са били Турция (огромен), Македония, Сърбия, Гърция, Словения...

На Винария щандове имаха държавата Румъния, турския винопроизводител Каваклъдере и македонската изба Стоби, която повече от година успешно навлиза на българския пазар.

Когато разговарях с представителката на турската изба и я попитах дали са доволни от участието си на Винария, тя ми отговори, че за тях това представяне е много важно. Важно беше и уточнението, което направи – че България е член на Европейския съюз. После ми поясни, че първо ще стъпят в България и оттам тръгват към други пазари на Европейския съюз.

Браво, казах си вътрешно. Хората имат стратегия. Знаят защо са тук, знаят какво искат и как да го постигнат. А у нас само слушам, как държавата не си върши работата и как някой друг е виновен за всички неудачи.

Очевидно е, че Винария се нуждае от Refresh. Държавата, в лицето на тези, от които зависи съдбата на българското вино – също.

Димитър Дженев